Нашият стих започва с прекрасното изражение: „Бог е верен.“ Това се повтаря три пъти в Новия Завет. В 1 Коринтяни 10:13 Той е верен да не ни позволи да бъдем изкушавани или изпитвани над това, което можем да понесем. Той ни познава и нашата духовна сила, и така ограничава степента на всяко изпитание, което може да дойде. Във 2 Коринтяни 1:18 четем, че Бог е верен в това, което казва, пряко или чрез Своите апостоли. Така Павел пише на тези светии, че тяхната дума, като говорещи от името на Бога, не е била да и не, а да и амин. Божието слово е сигурно и ние можем да му се доверим и да почиваме в него дори днес.
Третото позоваване на „Бог е верен“ е в нашия стих по-горе. Той е верен, като ни призовава не само към спасение, но и към общение със Своя Син, Исус Христос нашия Господ.
В първите девет стиха на 1 Коринтяни 1 името на нашия Господ Исус Христос се споменава много пъти. Всяко благословение е свързано с Него. Докато се наслаждаваме на благословенията, нека им се наслаждаваме в общение с възлюбения Син на Отца! В нашия стих верният Бог ни е призовал към общение със Своя Син. Като илюстрация на това какво означава това, можем да разгледаме Давид в пещерата Адулам (1 Цар. 22:1–2). Давид е бил отхвърлен от Саул и от нацията като цяло, но група мъже се е събрала около него. В известен смисъл те са били в негово общение. Ако Давид е бил поразен, това общение би приключило.
Нашият истински Давид е умрял веднъж и сега е жив от дясната страна на Бога. Докато Той все още е отхвърлен от този свят, ние сме призовани в Неговото общение, където Той е центърът и темата. Каква прекрасна привилегия е нашата! Както мъжете на Давид, които се събраха при Него, взеха характер от него, така и ние трябва да вземем характер от Христос, в чието общение сме призовани по благодат!
