В притчата за сеяча Господ описва четири вида почва. Семето, което падна край пътя, на камениста почва или сред тръни, нямаше траен растеж. Само семето, което падна на добра почва, успя да даде плод.
Притчата е записана в три различни Евангелия и е хубаво да се забележи как всяко от тях описва добрата почва. Семето е идентифицирано като „словото на царството“ и „словото на Бога“ (Мат. 13:19; Лука 8:11); и в Матей 13:23 добрата земя представлява някой, който чува това слово и го разбира. Това е сериозна отговорност, не само за тези, които споделят Писанията, но и за тези, които слушат. Ако чуем библейско учение, което не разбираме, готови ли сме да научим нещо ново, или позволяваме истината да бъде отнета? Не можем да обвиняваме сеяча, ако откажем да разберем посланието.
Марк 4:20 учи, че добрата земя представлява този, който приема словото. В известен смисъл е възможно да се разбере библейско послание, без наистина да се приеме. Трябва да го приемем лично, приемайки го „както е наистина, словото на Бога“ (1 Сол. 2:13). Духовният растеж се случва, когато посланието стане част от нас.
След това, в Лука 8:15, тези, които чуват словото, също го пазят. Тук терминът „пазя“ не набляга толкова на нашето послушание към Словото – макар че това е важно! – колкото на нашето здраво схващане за него. Когато сме разбрали и приели истината, не трябва да я пускаме! Това е активна отговорност, а не пасивна.
Както Господ каза в Своя коментар за притчата: „Внимавайте как слушате“ (Лука 8:18). Ако не желаем да разбираме, приемаме и пазим ученията на Писанието, ще бъде невъзможно да станем плодотворни вярващи.
