Апостол Павел силно подчертава истината и стойността на посланието, с което е бил натоварен. То е основно за цялото истинско християнство – просто послание, но чудно възвишено. „Вярно слово“ е вярно на фактите и надеждно. „Достойно за всяко приемане“ означава, че то е препоръчано от все сърце на цялото човечество без резерви.
Кой може да измери чудото на такова послание? Как може да се изчерпи скъпоценността му? Това е върховна и вечна благодат! Създателят се наведе до мястото на смиреното човечество, не само за да покаже съчувствено отношение, но и за да понесе доброволно ужасния Божи съд, за да спаси грешниците. Това наистина е несравнима доброта към онези, които не заслужаваха и най-малкото внимание, защото ние бяхме врагове на Бога, изгубени, съсипани, виновни, заслужаващи само съд.
Към тези думи Павел добавя: „от които аз съм пръв“, считайки себе си за най-виновен от всички. Павел е бил религиозен, самоправеден и горд, но е научил, че това е напълно греховно в Божиите очи. Със сигурност всеки, осъзнавайки вината си в Божиите очи, е изправен пред ужасната греховност на греховете си в присъствието на Божията святост. Но тогава съвършенството и красотата на Божията благодат в Христос Исус се донасят до душата и има мир в знанието за вечното прощение, основано изцяло на благословената личност и дело на Господ Исус. „Оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос“ (Рим. 5:1).
