Пет дни след като Павел беше доведен при римския управител Феликс, дойдоха първосвещеникът със старейшините и един оратор, Тертул. Те обвиниха Павел, че е „подбудител на размирици сред всички юдеи по света и водач на сектата на назаряните“ (24:5). В своя защита Павел заяви, че се покланя на Бога по начина, който неговите обвинители наричаха секта. Той потвърди надеждата си във възкресението на мъртвите, както на праведните, така и на неправедните, и призна грешката си, че е извикал пред съвета, че това е причината да бъде съден от тях. Той каза, че винаги се е опитвал да има съвест без прегрешение пред Бога и човека. Колко е важно и ние да се опитваме да правим същото!
Феликс отложи процеса и няколко дни по-късно дойде със съпругата си, която беше еврейка, и чу Павел „относно вярата в Христос“. Посланието на Павел за „праведност, самоконтрол и предстоящия съд“ го изплаши. Той каза на Павел, че ще го чуе отново в удобно време. Той държеше Павел затворен; обаче му позволи известна свобода. Приятели можеха да го посещават и дори да му осигуряват средства – Феликс се надяваше да бъде подкупен, за да освободи Павел – и той често изпращаше за Павел и разговаряше с него (ст. 26).
Удобното време така и не дойде! Божието „прието време“ е „Сега е денят на спасението“ (2 Кор. 6:2). Той ни казва също: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си“ (Евр. 3:15). Две години по-късно Феликс беше заменен; Павел остана вързан.
