В горния стих имаме някои основни понятия, които ни се припомнят: 1) Той беше в света; 2) светът беше създаден чрез Него; и 3) светът не Го позна.
Ние сме свидетели на Неговата мъдрост, Неговата сила и Неговото величие като Създател; като такъв, Той е наистина достоен да бъде хвален (Откр. 4:11; Кол. 1:16). Колко чудесно е да осъзнаем, че във всичко това огромно пространство, сложност и красота, Той е благоволил да прояви особен интерес към обитаването на човечеството (Пр. 8:31).
И все пак, още преди Бог да стъпи във времето, ние като хора не успяхме да Го разпознаем кой е Той. В най-ранната си форма този провал беше показан в непокорството на Адам и Ева, които отхвърлиха Бога, като се усъмниха в Неговото слово. Те избраха да разчитат на собствения си интелект, да се поддадат на собствените си съмнения поради своята егоистичност и да изключат Бога.
Историята за съжаление е доказала, че това е повтарящ се модел на човешка глупост. Всяко поколение на свой ред се е характеризирало с това отхвърляне на Бога. Исая намеква за тази глупост, когато пише: „Защото ще каже ли направеното на онзи, който го е направил: „Той не ме е направил“? Или ще каже ли оформеното на онзи, който го е оформил: „Той няма разбиране“?“ (Исая 29:16, срв. 45:9).
И все пак, в разгара на отчаянието и мрака, виждаме Бог да стъпва във времето. Той прие формата на Своето творение и дойде смирено като зависим Човек, напълно разбирайки, че светът няма интерес към Него (Йоан 1:5; 3:19). Благодарение на Бога за Неговата непоколебима любов и благодат, които не се отказаха от нас, но доведоха Христос до кръста заради нас. По благодат можем да се отвърнем от нашата глупост и да съзерцаваме Неговата светлина (2 Кор. 4:6). Колко скъпоценно е за нас да Го познаваме и разпознаваме като Създател и Изкупител.
