Когато разглеждаме дълбоката скръб на Анна и нейната молитва, това може да бъде поучително относно онези времена, когато не знаем за какво да се молим. Понякога, когато болката е толкова силна, раната е толкова дълбока, че не знаем как да се молим. Павел ни напомня: „Подобно и Духът ни помага в нашите немощи; защото не знаем за какво да се молим както трябва“ (Рим. 8:26). Той просто иска да дойдем с вяра и да отворим сърцата си пред Него, и Той е способен да изцели съкрушените сърца!
Важно е да се спомене защо Анна е искала дете. Тя не просто е искала дете, а мъжко дете (1 Цар. 1:8, 11), някой, който би могъл да израсне, за да бъде използван от Господа да води Неговия народ. Тя е дала невероятно предизвикателен обет на Бога, че ако Бог ѝ даде мъжко дете, тя ще го посвети да служи на Господа през всички дни на живота си. Анна е спазила този обет, като е държала Самуил у дома, докато не е бил отбит. След това го е завела в скинията, за да изпълни обета си да го посвети на Божието служение (1:21–28). В ранните му дни тя е показвала нежната си любов към него, като му е правила нова роба всяка година. Самуил е знаел, че майка му го обича, но е знаел и че майка му изпълнява обета, който е дала на Бога.
Анна беше отворила сърцето си пред Господа в своята горчивина; сега чуваме как отваря сърцето си в сладка хвала! Той е превърнал скръбта ѝ в песен (2:1–10)! Господ може да дава песни през нощта (Йов 35:10; Пс. 42:8). Той даде песен на предадено сърце! Песента на Господа може да бъде сила за безсилните, мощ за слабите, радост за безрадостните, изцеление за душата, победа за победените и жертва на хвала на Господа (Евр. 13:15).
