Пророк Езекиил служеше на Господа, докато живееше във Вавилон с други еврейски пленници. Даниил вече беше във Вавилон, принуден да служи на царя. Юдейското царство все още съществуваше, но неправедността беше широко разпространена. Само около пет години след като Езекиил получи това послание, Навуходоносор дойде срещу Юдея за последен път. Йерусалим беше завладян, повече евреи бяха пленени, мнозина бяха убити и храмът беше разрушен.
Въпреки тези условия, Господ все още ценеше индивидуалните свидетелства за благочестие, назовавайки Ной, Даниил и Йов като убедителни примери за онези, които се изправиха пред духовни врагове и живяха като победители.
Ной живееше в свят, изпълнен с насилие и поквара, но Господ го нарече „праведен пред Мен в това поколение“ (Битие 7:1). Чрез своето послушание Ной наследи праведността, която идва чрез вяра (Евреи 11:7), и наистина нашата вяра е тази, която побеждава света (1 Йоан 5:4–5).
Тогава Даниил може да бъде смятан за този, който победи дявола. Въпреки атаките, обвиненията и дори демоничната дейност, верността на сърцето му остана твърдо зависима от Бога.
И трето, Йов е този, който победи плътта. Неговата лична почтеност беше потвърдена от самия Бог (Йов 2:3), а неговият запис за лична праведност (Йов 31) е забележителен каталог на самодисциплина.
Тези тримата не бяха безгрешни, разбира се; но Бог изрично ги призна тук. Все пак забелязваме също, че побеждаването може да бъде самотно занимание. Ако тези мъже бяха живели в Юдея по времето на Езекиил, те щяха да имат много малко спътници. Въпреки това, те са полезни модели за нас, докато се стремим да бъдем победители и в нашето време.
