1 И приносът му ако е жертва примирителна, ако го принесе от чердата, мъжко или женско безпорочно да го представи пред Господа. 2 И да тури ръката си на главата на приноса си, и да го заколи при дверите на скинията на събранието; и Аароновите синове, свещениците, да поръсят с кръвта олтаря изоколо. 3 И да приноси от примирителната жертва, жертва Господу: тлъстината която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина която е върху вътрешностите, 4 И двата бъбрека, и тлъстината която е върху тях към чреслата, и булото на дроба с бъбреците да отнеме. 5 И Аароновите синове да изгорят всичко това на олтаря, на всесъжението което е върх дървата на огъня: жертва е за ухание благовонно Господу. 6 И приносът му който се приноси за примирителна жертва Господу ако е от стадото, мъжко или женско, да го принесе безпорочно. 7 Ако принесе агне за приноса си, нека го представи пред Господа. 8 И да тури ръката си на главата на приноса си, и да го заколи пред скинията на събранието; и Аароновите синове да поръсят с кръвта му олтаря изоколо. 9 И от примирителното приношение да принесе жертва Господу: тлъстината му, опашката цяла която да отнеме от гръбнака, и тлъстината която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина която е върху вътрешностите, 10 и двата бъбрека, и тлъстината която е върху тях към чреслата, и булото на дроба което е с бъбреците да отнеме; 11 и свещеникът да ги изгори на олтаря: това е храна на жертва Господу. 12 И ако е приносът му коза, то да я представи пред Господа. 13 И да тури ръката си на главата й, и да я заколи пред скинията на събранието; и Аароновите синове да поръсят с кръвта й върху олтаря изоколо. 14 И да принесе от нея приноса си, жертва Господу: тлъстината която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина която е върху вътрешностите, 15 и двата бъбрека, и тлъстината която е върх тях, която е към чреслата, и булото на дроба с бъбреците да отнеме; 16 и свещеникът да ги изгори на олтаря: това е храна на жертва за ухание благовонно: всичката тлъстина принадлежи Господу. 17 Узаконение вечно да бъде в родовете ви във всичките ви жилища: да не ядете нито тлъстина нито кръв.
38 И рече им: Защо сте смутени? и защо влязват в сърдцата ви таквизи мисли? 39 Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух няма плът и кости както гледате мене че имам.
Левит 3 · Лука 24:38–39 · BG1871
Лука, което означава „светлина“, е единственият известен езичник, вдъхновен да пише Писанието. Тук Христос е представен красиво като „Син Човешки“. Всяка част от книгата се съчетава, за да изложи реалността и съвършенството на Неговата човечност. Тук имаме Неговото раждане, обявено и описано, Неговото нарастване в мъдрост и ръст, Неговата достъпност като Този, който нежно се интересува от благосъстоянието на човечеството, Неговото желание да яде с учениците Си, Неговите прощаващи думи от кръста, Неговото демонстриране на учениците Си реалността на Неговото телесно възкресение и Неговото телесно възнесение на небето.
Ако в Матей се вижда власт, а в Марк – служение, то в Лука толкова блестящо сияе благодатта, благодат, която идва не само за Израел, но прелива и към езичниците. Това се вижда поразително в притчите и чудесата на ГосподИсус. Оттук и тази благодат, която се радва да благославя и да издига човека в Божието присъствие, не може да бъде удовлетворена с нищо по-малко от топлото, безпрепятствено общение на Неговите светии.
Това е включено в характера на Неговата жертва като мирна жертва, която е преобладаваща в Лука. Тя подчертава Неговото дело като събиране на Бога и човека в мир и съгласие, като Бог получава Своя дял от храната на приношението. Свещеникът (Христос) също получава Своя дял, а приносителите също имат своя дял, от който да участват. Както при мирната жертва от Левит 3, всички, така да се каже, се виждат да ядат заедно.
