Характерът на самия Бог е изобразен в това, което се приписва на светиите. Бог можеше да намери Своето морално наслаждение само в Себе Си и в това, което морално Му прилича. Всъщност това е универсален принцип. Честен човек не може да намери удовлетворение в човек, който не му прилича в това отношение. С още по-голяма причина Бог не можеше да понесе това, което е в опозиция на Неговата святост, тъй като в дейността на Своята природа Той трябва да се обгради с това, което обича и в което се наслаждава. Но преди всичко, Христос е това в Себе Си. Той е лично образът на невидимия Бог. Любов, святост, безупречно съвършенство във всички Негови пътища са обединени в Него. И Бог ни е избрал в Него.
В този стих намираме нашето положение в това отношение. Първо, ние сме пред Него: Той ни въвежда в Своето присъствие. Божията любов трябва да направи това, за да се удовлетвори. Само там може да се намери съвършено щастие. Но щом е така, е необходимо да бъдем като Бога. Той не можеше да ни въведе в Своето присъствие, за да се наслаждава на нас, и все пак да ни допусне там такива, каквито не можеше да намери удоволствие. Затова Той ни е избрал в Христос, за да бъдем свети, непорочни пред Него в любов. Самият Той е свят в Своя характер, безупречен във всички Свои пътища, любов в Своята природа. Това е положение на съвършено щастие в присъствието на Бога, като Бога; и това, в Христос, обектът и мярката на божествената привързаност.
Така Бог се наслаждава на нас; а ние, притежавайки природа като Неговата по отношение на нейните морални качества, сме способни да се наслаждаваме на тази природа напълно и безпрепятствено, и да се наслаждаваме на нейното съвършенство в Него.
