Малко си даваме сметка колко много губим поради липсата на проста увереност в Бога. Неверието винаги пречи на проявата на божествена сила и доброта. Това важи за нашата индивидуална история всеки ден. Бог няма да се покаже, ако нашето неверие изпълва зрителното поле с други обекти. Трябва да е само Бог от първо до последно. „Душа моя, чакай мълчаливо само Бога… Уповавай се на Него по всяко време“ (Пс. 62:5, 8). Такъв е езикът на вярата: „само Бог“ и „по всяко време“. Това е основата, твърдата и непристъпна основа на истинската преданост, и душата, която наистина заема тази основа, винаги ще бъде облечена с дух на поклонение. Вярата разчита на Бога; Бог се разкрива на вярата; и вярата отговаря с думи на хвала и обожание. Нищо не може да бъде по-просто и нищо на земята по-благословено. Вярата винаги може да се обръща към Бога със следните думи: „Господи, Ти ме познаваш; ние сме на същите стари условия.“ Благословени условия! Дано ги разберем по-добре!
Няма нищо на този свят като това да имаш работа с Бога в тайната на собствените си души и във всички детайли на личната ни история, ден след ден. То придава спокойствие, което не е лесно да се разстрои, стабилност, която не е лесно да се разклати, свята независимост от човешкото мислене и говорене. Има атмосфера, обгръщаща този свят, атмосфера толкова плътна, толкова мрачна, толкова потискаща, че нищо друго освен окото на вярата не може да я пробие. Нашите собствени сърца също са пълни с неверие, винаги готови да се отклонят от живия Бог. Затова толкова много се нуждаем от укрепване на основите на нашата лична увереност, за да може нашата преданост да бъде от по-решителен тип.
