Животът на Манасия е завладяващо изследване; уроците, извлечени от него, разкриват много за характера както на човека, така и на Бога. Човешката склонност към грях и нечестие и Божията изобилна благодат са напълно изявени. Благодарни сме, че Манасия се покая за греха си и беше възстановен. Ако това не беше записано за нас, щеше да ни остави наистина мрачна картина и мрачно наследство. Благодарим на Бога за Неговата благодат!
Понякога възниква въпрос във връзка с историята на Манасия: как някой от такова благочестиво семейство може да падне в такова нечестие? Кой беше отговорен? В нашия днешен текст са думите на Езекия, бащата на Манасия; те бяха част от неговата молитва на благодарност. Благочестивият цар е благодарен, че Бог го е изцелил и му е дал нов живот, допълнителни петнадесет години. След това добавя: „бащата ще възвестява Твоята истина на децата“. Това беше обещание да разкаже на децата си за чудната Божия милост. Родителите имат отговорност да възпитават децата си в „наставление и поучение Господне“ (Еф. 6:4). Бащите имат специална отговорност и Езекия е чувствал това. Може би той е направил всичко възможно да възпита Манасия във вярата; може би се е провалил – не знаем.
Понякога родителите се чувстват много виновни, когато децата им не следват Христос. Въпреки това, Сам Бог е записал: „Аз отхраних и възпитах деца, но те се разбунтуваха против Мен“ (Исая 1:2). Кой беше отговорен в този случай, Бог? Не, грешниците са отговорни за собствените си грехове.
Въпреки това, ако сме се провалили като родители, нека изповядаме това, да бъдем честни с Бога, да се поучим от това и след това да бъдем насърчени. Небесният Отец все още е Бог на блудните синове.
