1 А след тези събития Бог изкуси Авраама, и рече му: Аврааме. И той рече: Ето ме. 2 И рече Бог: Вземи сега сина си единородния, когото си възлюбил, Исаака, и иди на мястото Мория, и принес го там във всесъжение, на една от горите която ще ти река. 3 И подрани Авраам на сутринта та оседла осела си, и взе със себе си двама от рабите си и Исаака сина си; и нацепи дърва за всесъжението, и стана та отиде на мястото което му каза Бог. 4 И в третия ден подигна Аврам очи, и видя мястото от далеч. 5 И рече Авраам на рабите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там, и като се поклоним ще се върнем при вас. 6 И взе Авраам дървата за всесъжението и натовари ги на сина си Исаака, и взе в ръка огъня и ножа; и отидоха двамата наедно. 7 Тогаз продума Исаак на Авраама отца си и рече: Отче мой! И той рече: Ето ме, чадо мое. И рече Исаак: Ето огъня и дървата; а де е агнето за всесъжението? 8 И рече Авраам: Бог, чадо мое, ще си промисли агнето за всесъжение; и отиваха двамата наедно. 9 И като пристигнаха на мястото което му рече Бог, съгради там Авраам олтар, и нареди дървата, и като върза Исаака сина си, тури го на олтаря върх дървата. 10 И простря Авраам ръката си та взе ножа за да заколи сина си. 11 Но ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. 12 И рече: Да не простреш ръката си на момчето, и да му не сториш нищо; защото сега познах че ти се боиш от Бога, понеже заради мене не си пожалил сина си единородния. 13 И като подигна Авраам очи, видя, и ето, зад него овен вплетен с рогата си в един храст; и дойде Авраам, и взе овена, и принесе го всесъжение вместо сина си. 14 И нарече Авраам името на онова място Йеова-ире, както се казва и днес: На гората Господ ще се яви. 15 И викна втори път ангел Господен Аврааму от небето 16 и рече: Заклех се в мене си, казва Господ, понеже си сторил това нещо, и не си пожалил сина си, единородния си, 17 ще те благословя и благословя, и ще умножа и преумножа семето ти като звездите на небето, и като пясъка който е край морето; и семето ти ще обладае вратата на враговете си; 18 и в твоето семе ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа ми. 19 И върна се Авраам при рабите си, и станаха та отидоха наедно у Вирсавее; и насели се Авраам у Вирсавее. 20 А след тези събития казаха Аврааму и рекоха: Ето, Мелха роди и тя синове на Нахора брата ти: 21 Уза първородния му, и Вуза брата му, и Камуила отца Арамова, 22 и Кеседа, и Азава, и Фалдеса, и Едлафа, и Ватуила. 23 А Ватуил роди Ревека: тези осмината роди Мелха Нахору брату Авраамову. 24 И наложницата му, която се именуваше Ревма, роди и тя Тавека, и Таама, и Тахаса, и Мааха.
34 Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа.
30 Тогаз бях при него и устроявах всичко; И аз му бях наслаждение всеки ден, И веселях се всякога пред него.
Битие 22 · Йоан 4:34 · Притчи 8:30 · BG1871
Колко много ни обича Отец? Това е въпрос, който не можем напълно да проумеем, да разберем, да осмислим. Когато Авраам принесе сина си Исаак, единствения си син, когото обичаше, ние сме в благоговение (Битие 22). Кой от нас би могъл да направи това? Но ние знаем, че Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син. Това е Онзи, за Когото Той каза от небето на два пъти: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволявам.“ Той е Онзи, за Когото Притчи 8:30 говори: когато Бог създаваше вселената, Неговият Син беше там до Него, като всекидневно Му беше наслада. И Той е същият, Който дойде да върши Неговата воля, чиято „храна“ беше да върши волята на Този, Който Го изпрати „и да завърши Неговото дело“ (Йоан 4:34).
Казват, че стойността на един предмет е това, което човек е готов да плати за него. Да си помислим, че сме били изкупени с кръвта на Христос! Това беше нашата стойност в очите на Бога, че Той беше готов да даде Своя Син, Онзи, Който винаги, съвършено, напълно вършеше Божията воля. Той е Онзи, Който беше наслада за Отца, но Светият и Праведен Бог Го изостави на кръста, докато Той носеше нашите грехове, за да бъдем спасени. Това е мярката на Божията любов към нас. Това да влезе в сърцата ни, докато размишляваме и се наслаждаваме на горния стих от Римляни, трябва да ни даде такъв мир и увереност, знаейки, че Този, Който не пощади Своя Син, сега също ще ни даде всичко даром.
