Второ Петрово послание е Божия провизия с оглед на ужасяващата поквара на християнството в неговото дръзко неподчинение на авторитета на Господ Исус и управлението на Отца. Лъжеучителите не само биха игнорирали, но и систематично биха подкопали всеки истински принцип на Божието управление. Дали това би освободило благочестивите от тяхната отговорност за послушание? Точно обратното! По-скоро е направена пълна провизия, за да се насърчи абсолютното подчинение на сърцето към Него. Неговата власт все още ще триумфира напълно. Ужасен съд ще бъде наложен не само на безбожния свят, но и на безбожните изповедници на християнството.
Божията божествена сила по чудесен и благодатен начин е осигурила всичко необходимо, за да поддържа този свеж, жизнен живот, който е в контраст със застоялата мъртвост на отстъпничеството – дума, която означава отказване от християнството. Божията сила също така осигурява благочестието, което е толкова ценно във време, когато безбожието е преобладаващо. И тази провизия е свързана с жизненоважното познание за Самия Него лично, живия Бог, разкрит в Личността на Господ Исус. Той ни призовава чрез слава и добродетел: Той поставя пред очите ни славата като крайна цел и добродетелта – моралното превъзходство – като ценен, настоящ стимул, защото това е такава добродетел, каквато се вижда в цялата история на Господ Исус.
В глава 3 се говори за сигурността на идващия Божи съд със сериозни, вдъхващи страхопочитание термини. Съдбите тук не са само съдбите на Скръбта, но и на преминаването на небесата и изгарянето на земята с „пламенен огън“ (3:10–11). Такива теми са предназначени да имат освещаващ ефект върху всеки човек.
