Давид се обгради с много „силни мъже“. Той ги обучи за своето царство и за тяхна собствена полза. Към края на живота си Давид почувства, че е дошло времето всички тези мъже публично да се подчинят на сина му Соломон. „Чуйте ме, братя мои и народе мой: Аз имах в сърцето си да построя дом за почивка на ковчега на завета Господен и за подножието на нашия Бог, и бях направил приготовления да го построя. Но Бог ми каза… „Твоят син Соломон ще построи Моя дом и Моите дворове“ (1 Лет. 28:2–3, 6). Желанието на Давид да построи такъв дом беше поради неговия обет „на Силния на Яков“, да намери жилище за Него (Пс. 132:1–5). Това беше голямото му желание от дните на младостта му (ст. 6) и то съответстваше на Божието желание и планове за Неговия народ.
Подчинението на Соломон беше част от плановете на Давид за насърчаване на Божиите интереси и беше необходимо за изграждането на храма. Подчинението на Соломон беше за ползата на силните мъже на Давид, както и на целия народ. Днес ние се подчиняваме на Божиите права и на тези на Господ Исус. Правейки това, ще бъдем благословени.
След смъртта на Давид, някои от собствените му синове изоставиха това първоначално подчинение: особено Адония. Църковната история демонстрира подобни развития, тъй като някои водачи започнаха да насърчават собствените си интереси или тези на партия или деноминация (срв. Деяния 20:29–31). За съжаление, такива провали в подчинението на Христовите права в събранието могат да бъдат проследени през цялата история. Истинското подчинение на правата на нашия Господ е въпрос на любов и послушание. То предполага предизвикателството винаги да бъдем бдителни и упражнявани да познаваме и вършим Неговата воля.
