Ревека е пример за Църквата или Христовата невяста. Както обеците и гривните, дадени ѝ от слугата, бяха знак за любовта на Исаак, така и Христос „като възлюби Своите, които бяха в света, докрай ги възлюби“ (Йоан 13:1). Сребърните накити, златните накити и облеклото символизират плода на изкупителното дело на Христос на кръста, защото Той „възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея“ (Еф. 5:25).
Със своя утвърдителен отговор на въпроса тя на практика прекъсна земните си връзки, за да последва слугата на Авраам, прообраз на Светия Дух, през пустинята. Това напомня за стиха: „Слушай, дъще, погледни и приклони ухото си; забрави и своя народ, и бащиния си дом“ (Пс. 45:10). Това, което я вдъхновяваше по време на пътуването, бяха нещата на Исаак, които слугата ѝ показа. Говорейки за Светия Дух, Господ каза на Своите ученици, които щяха да образуват ядрото на Църквата: „Той ще Ме прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести“ (Йоан 16:14).
Както семейството на Ревека се опита да я задържи десет дни, така и светът би ни забавил да излезем да Го посрещнем. Забележете също, че слугата беше този, който „взе Ревека и тръгна“. Така е и с нас. Нуждаем се от помощта на Светия Дух по пътя. Той е дошъл да пребъдва с нас и в нас завинаги.
Когато видя Исаак, тя се покри с було в подготовка. Църквата ще направи същото, защото четем: „Нека се радваме и да ликуваме, и да Му отдадем слава, защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила“ (Откр. 19:7). Накрая, както Исаак беше утешен да има Ревека до себе си, така ще бъде и Христос, защото „Той ще види от плода на труда на душата Си и ще се насити“ (Ис. 53:11 jnd).
