В тази глава пред нас се разкрива красива сцена в небето. Там сега седи Христос. Той някога беше тук, където все още сме ние, но вече не е тук. Когато Господ Исус беше тук на тази земя, както евреи, така и езичници Го отхвърлиха и Го приковаха на кръста. Какво ужасно деяние беше това, разкриващо нещастното, греховно сърце на човека, но също така разкриващо превъзходните богатства на Божията благодат. Където грехът изобилстваше, благодатта преизобилстваше.
През този период, докато Христос е в небето, Бог, чрез евангелието, призовава мъже и жени от всички възрасти и сфери на живота, и от всяко племе, език, народ и нация, за да бъдат свързани с Христос в небето. Това се разгръща пред очите ни по забележителен начин, тъй като чуваме за души, достигани в четирите краища на света. Това се случва сред политически конфликти, опозиция и природни бедствия, но Божият Дух не е ограничен.
Какво е това, което събира хора с толкова големи културни различия? Това е нищо друго освен Божието избрано Агне, което някога беше заклано. Той, чрез Своята скъпоценна кръв, ги е изкупил за Бога. Всички те ще пеят една песен – нова песен, която никога досега не е била пета и никога няма да свърши. Тя ще бъде пета само от тази голяма, безбройна компания, която е била изкупена през това време на Христовото отхвърляне. Тази компания ще бъде свързана с Христос като Негова невяста през безбройните векове на вечността. Ние ще имаме привилегията да се присъединим към това пеене!
