Покажете ми доказателство, че съм спасен. О! За доказателство, че съм сред Божия народ! „Кръвта ще ви бъде знак.“ Няма друго дадено. Не търсете знак в гърдите си; вижте го в кръвта на Христос. Не гледайте на чувствата си, а на Неговите страдания; не на радостта си, а на Неговата болка. Не би било вяра, а непокорство за Израел да прекарат нощта си в разпитване и търсене дали кръвните знаци са по вратите на къщите им. „Никой от вас да не излиза от вратата на къщата си до сутринта“, беше казал Бог. И те седяха вътре и чакаха зората.
Дали тези, чиито врати са затворени и които се събират в страх и трепет около пасхалното си агне, са по-малко в безопасност от съседите си, които спокойно чакат настъпващата утрин на свободата, докато празнуват? Безопасността е в кръвта извън вратата, а не в чувствата на тези вътре в къщата. Вярата се покори на Бога, взе кръвта и я поръси, и в изкупителната кръв беше сигурността.
Но дайте ми доказателство, че Бог е удовлетворен относно греховете ми. Внимавайте в Неговите думи: „Когато видя кръвта, ще ви отмина.“ Неговият меч на справедливостта е бил потопен в обожаемия Заместник. Неговата справедливост не изисква второ осъждане, нито двойна смърт за греха. Същият меч, който уби Агнето, сега подслонява онези, за които беше пролята кръвта. Веднъж се наведохме над един беден умиращ човек и казахме: „Приятелю, напускаш този свят. Много скоро ще се явиш пред Бога. Какво става с душата ти? Къде са греховете ти?“ Той беше твърде слаб, за да вдигне пръст, но погледна спокойно нагоре и прошепна: „Греховете ми са под кръвта.“ Той се успокои в това – че Бог гледа на жертвата на Своя Син, а не на греховете на онези, които Му се доверяват.
