Юда, чието име означава „хвала“, макар и дълбоко да желаеше да пише, изобщо не възнамеряваше да пише така, както го направи. Би било много по-приятно и ценно занимание да пише за общото спасение, но Бог, Който му беше дал желание да пише, беше решил, че посланието на Юда трябва да бъде едно изключително сериозно насърчение, че светиите трябва усърдно да се борят за вярата. За неговата книга се говори като за размишление върху упадъка и смъртта на християнството в света. Нейната тема е отстъпничеството, умишленото превръщане на Божията благодат в разврат чрез зли хора, промъкващи се в кръга на изповядващото се християнство.
Езикът му е силен и пророчески. Той използва историята на минали случаи на бунт срещу благодатната Божия власт, за да илюстрира състоянието, което ще се развие в християнството в последните дни. Въпреки че Израел беше благословен с избавлението си от Египет, все па пак поради неверие мнозина загинаха в пустинята. Дори ангели, силно благословени от Бога, бяха низвергнати във вечна тъмнина поради бунт. Содом и Гомор, Каин, Валаам, Корей – всички те дават ужасни предупреждения за Божия справедлив съд.
Ако всичко това изглежда мрачно негативно, все пак заключителните думи на Юда, започващи с „Но вие, възлюбени“ (ст. 20), са прекрасно положително насърчение към вяра, която се доверява на живия Бог. Както се вижда в последните два стиха, хвалата остава Христопочитащото отношение на Божието дете в свят, където великото Божие име е било опозорено.
