С тези думи Павел се обърна към цар Агрипа малко преди пътуването си до Рим. Павел беше добре свикнал да обсъжда възкресението на Христос, както направи тук. В края на краищата, това е смело твърдение! Когато Павел беше в Атина, именно възкресението на Исус не само привлече вниманието на тези на пазара (17:18), но и раздели аудиторията му на Марсовия хълм: „Когато чуха за възкресението на мъртвите, някои се подиграха, докато други казаха: „Ще те чуем отново по този въпрос“ (ст. 32). Преди Агрипа да чуе Павел, на царя беше казано, че оплакванията срещу него се съсредоточават върху „някой си Исус, Който беше умрял, Когото Павел твърдеше, че е жив“ (25:19).
Във всеки разговор за евангелското послание е добре да се направи някакво позоваване на възкресението на Господа, ако е възможно. Именно това отличава християнството от всяко друго вярване и то е място за почивка за нашата собствена вяра. Но забележете също силата на задаването на въпроса на Павел. Вместо да дебатира причини да вярваме във възкресението – от които има много! – този въпрос не само прави твърдение, но и изисква отговор от съмняващия се.
Може би сме имали подобни разговори с невярващи приятели. Някои казват неща като: „Ученията на Исус са привлекателни, но как може някой да повярва, че Той е възкръснал?“ Тук в Деяния 26 е отличен отговор! Можем да отговорим: „Е, вярвате ли изобщо, че има Бог? И ако вярвате, какъв Бог е Той? Толкова ли е слаб, че не може да преодолее биологията или физиката? Природата по-голяма ли е от вашия Бог? Защо да изглежда невероятно, че един могъщ Бог може да възкресява мъртвите?“ Разбира се, евангелското послание отива по-далеч от това, но това е отлично място за начало. И ако Той може да възкресява мъртвите, не може ли да се справи с всяко друго предизвикателство пред вярата?
