1 А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна. 2 Това написване стана първо когато Кириний владееше Сирия. 3 И идеха всички да се написват, всеки в своят си град. 4 А възлезе и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в града Давидов, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов,) 5 да се напише с Мариам обручената нему жена, която беше непразна. 6 И когато бяха те там, изпълниха се дните й да роди; 7 И роди Сина своего първороднаго, и пови го; и положи го в яслите; защото нямаше място за тях в гостилницата. 8 И по онези места имаше овчари които нощуваха на полето, и вардеха стража през нощ за стадото си. 9 И, ето, ангел Господен застана между тях, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голям. 10 И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голяма, която ще бъде на всичките люде. 11 Защото днес се роди вам, в града Давидов Спасител, който е Христос Господ. 12 И това ще бъде вам знамение: Ще намерите младенец повит, сложен в яслите. 13 И внезапно с ангелът наедно намери се множество войска небесна които хвалеха Бога и говореха: 14 Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение. 15 И щом си отидоха ангелите от тях на небето, человеците, сиреч, овчарите рекоха си един на друг: Да идем прочее до Витлеем, и да видим това що е станало, което Господ ни изяви. 16 И дойдоха на бързо, и намериха Мариам и Иосифа и младенеца че лежеше в яслите. 17 И като видяха, разказаха речите що им се рекоха за това дете. 18 И всички които чуха почудиха се за това което овчарите им казаха. 19 А Мариам съхраняваше всички тези речи, и размисляше за тях в сърцето си. 20 И върнаха се овчарите, хвалеще и славеще Бога, за всичко що чуха и видяха според както им се бе рекло. 21 И като се изпълниха осем дни за да обрежат детето, нарекоха му името Исус, нареченото от ангела преди неговото зачатие в утробата. 22 И като се изпълниха дните за очищението нейно, по закона Моисеев, занесоха го в Ерусалим да го представят пред Господа, 23 както е писано в закона Господен, че "всеки младенец от мъжки пол който отваря ложесна свет на Господа ще се нарече," 24 и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, "две гъргорици, или две гълъбчета." 25 И, ето, имаше някой си человек в Ерусалим, на име Симеон; и този человек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля; и Дух Светий бе на него. 26 И открито бе нему от Духа Светаго, че нямаше да види смърт преди да види Христа Господня. 27 И дойде по внушението на Духа в храма; и когато родителите внесоха отрочето Исуса да сторят за него по обичаю на закона, 28 той го прие на ръцете си, и благослови Бога, и рече: 29 Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром; 30 защото видяха очите ми твоето спасение, 31 което си приготвил пред лицето на всичките народи; 32 светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил. 33 А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него. 34 И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие; 35 а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца. 36 Имаше и някоя си Анна пророчица, дъщеря Фануилева, от племето Асирово; тя беше на възраст много остаряла, и живяла бе с мъжа си седем години от девството си. 37 И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето нощя и деня служеше Богу в пост и молитва. 38 И тя като пристъпи в истото време славословеше Бога, и говореше за него на всички които ожидаха изкуплението в Ерусалим. 39 И като свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. 40 А детето растеше и укрепяваше се духом, и се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия бе на него. 41 И ходеха родителите му всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. 42 И когато стана той на дванадесет години, като възлязоха по обичаю в Ерусалим за праздника, 43 и като изкараха дните на праздника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим; и не усети Иосиф и майка му. 44 И понеже мислеха да е с дружината, изминаха един ден път, и търсеха го между роднините и познайниците си; 45 и като го не намериха, върнаха се в Ерусалим да го търсят; 46 И след три дни намериха го в храма седнал между учителите, та ги слушаше и попитваше ги. 47 И всички които го чуваха удивяваха се на разума и на отговорите му. 48 И като го видяха смаяха се; и рече му майка му: Синко, що ни стори така? Ето баща ти и аз много оскърбени те търсихме. 49 И рече им: Защо да ме търсите? Не знаете ли че трябва да съм в това което принадлежи на Отца ми? 50 А те не разумяха речта която им рече. 51 И слезе с тях, и дойде в Назарет, и покоряваше им се. А майка му съхраняваше всички тези неща в сърдцето си. 52 А Исус успеваше в мъдрост, и възраст, и благодат пред Бога и человеците.
13 А след отиването им, ето, ангел Господен явява се насън Иосифу и казва: Стани та земи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там до когато ти река, защото Ирод има да потърси детето да го погуби. 14 И той стана, взе детето и майка му през нощ, и отиде в Египет; 15 И бе там до смъртта Иродова, да се сбъде казаното от Господа чрез пророка, който казва: Из Египет извиках сина си.
1 Слово Господне което биде към Михея Моресетеца в дните на Йотама, Ахаза, и Езекия, царете на Юда, което видя заради Самария и Ерусалим. 2 Слушайте всички люде: Внимавай, земльо, и изпълнение нейно, И Господ Иеова да ви е свидетел, Господ из светия си храм. 3 Защото, ето, Господ излазя из местото си, И ще слезе, и ще стъпи на височините земни. 4 И горите ще се стопят под него, И доловете ще се разпукнат, Като восък от лицето на огъня, И като води що излизат низ стръмно. 5 Заради нечестието на Якова е всичко това, И заради греховете на Израилевия дом. Кое е нечестието на Якова? Не е ли Самария? И кои са високите Юдини места? Не е ли Ерусалим? 6 За то ще направя Самария грамади от камене на нива, Място за садене на лозя; И ще изсипя каменете й в дола, И ще открия основанията й. 7 И всичките й ваени ще се изпотрошат, И всичките й възмъздия ще се изгорят в огън, И всичките й идоли ще погубя; Защото от мъзда на блуд ги е събрала, И в мъзда на блуд ще се върнат. 8 За то ще ридая и ще лелеча, Ще ходя съблечен и гол: Ще направя ридание като чакалите, И сетувание като камилоптиците. 9 Защото раната й е неизцелима, Защото дойде до Юда, Стигна до портата на людете ми, до Ерусалим. 10 Не възвещавайте това в Гет, никак не плачете: Във Вит-афра уваляй се в праха. 11 Замини, жителко на Сафир, като имаш гола срамотата си: Жителката на Саанан не излязва. Риданието на Вит-езил ще вземе от вас жилището си. 12 Защото жителката на Марот се оскърби за благото, Понеже слезе зло от Господа до портата на Ерусалим. 13 Жителко на Лахис, впрегни бързия кон в колесницата, Ти, начело на греха към Сионовата дъщеря; Защото нечестията Израилеви в тебе се намериха. 14 За то ще пратиш дарове на Моресет-гет: Домовете на Ахзив ще излъжат Израилевите царе. 15 Ще ти доведа още наследник, жителко на Мариса: Ще дойде до Одолам Израилевата слава. 16 Оплешивей, и острижи главата си Заради милите си чада: Разшири плешивостта си като орел, Защото бидоха запленени от тебе.
Лука 2 · Матей 2:13–15 · Михей · BG1871
Веднага след раждането на Исус, Лука 2 ни показва събития, които се развиват добре, едно след друго, по подреден начин и в изпълнение на изискванията на Закона: съобщението до пастирите, тяхното посещение и разгласяване на тези неща, Неговото обрязване, Неговото представяне в храма и контактите там с възрастните Симеон и Анна.
Събитието, записано от Матей, се случва по-късно. Бебето вече е малко Дете, семейството е в къща, мъдреци са дошли от Изток, за да се поклонят и да поднесат дарове на Този, роден Цар на евреите. Той не е в Йерусалим, столицата, а във Витлеем, мястото, предсказано от пророк Михей. Цар Ирод и целият Йерусалим са разтревожени. Бог напътства мъдреците и ги предупреждава да си тръгнат по друг път, след като поднесат даровете си.
Сега Бог напътства Йосиф насън да избяга със семейството си в Египет и да остане там, докато не получи по-нататъшни указания. Йосиф веднага се подчинява. Сатана би искал Исус да бъде убит по всякакъв начин, освен по този, който Бог е определил: на кръста за нашите грехове! Но Бог защити Своя Син и семейството, в което Го беше поставил.
Така нашият Господ Исус стана бежанец, вкусявайки горчивината на преследването заради това кой беше Той, Божият назначен Цар на евреите! Много от Неговите последователи днес също са бежанци. Чувстваме ли с тях, помагаме ли им? Той го прави! Той познава тяхното страдание и дори може да почувства какво страдат децата, когато родителите им са бежанци.
