Тук имаме съюз на надежда с евреите. Те наистина очакват земна слава: техният град и храм да бъдат възстановени, част от бъдещото благословение (Зах. 14:8–11). И ние също очакваме да видим земята „изпълнена със знанието за славата на Господа“ (Ав. 2:14), докато нашата непосредствена част в небесната слава е нашата особена надежда. И земната, и небесната слава се срещат в Исус и ще се проявят, когато Той дойде. Той е Главата и на двете. „Съветът на мира“ е между Йехова и Исус.
Но къде е Исус сега? Като „човекът, чието име е КЛОН“, „свещеник на Своя престол“, Той все още не управлява земен престол. Мирът все още не е установен на земята; защото Сатана все още упражнява своята власт. Но има престол, на който Той седи. Той е седнал на „престола на Отца“, „отдясно на Величието във висините“, и то „когато Той Сам очисти нашите грехове“; там Той е като Първосвещеник на Своя народ. И така ни е дадено ясно откровение за „съвета на мира“. Мирът е нашата част дори сега. Ние сме поставени в упражняване на вяра, чрез която познаваме и имаме този мир в душите си, докато чакаме неговото установяване на земята и времето на проявената слава.
Има „съвет на мира“, който ни принадлежи, сигурен мир; мир наистина сред настоящите трудности, но все пак Божият мир. Ако не беше Божият мир, той нямаше да струва нищо. Може, вярно е, духът ми да е много смутен и да преживявам изпитание на сърцето, но все пак имам право на съвършен мир сред всичко това, не само мир с Бога, но „Божият мир“ да управлява сърцето ми във всяко изпитание (Фил. 4:6, 7).
