Винаги е било така в онези дни, че в момента, в който човек повярва, че е мъртъв и че Христос е умрял за него, той е бил погребван веднага. Всъщност, Господ Исус изрично е учил Своите ученици да погребват всеки, който повярва. В деня на Петдесетница 3000 повярвали и веднага същия ден били погребани 3000 души.
Точно така било и с този етиопец: в момента, в който повярвал, той казал: „Ето вода. Какво ми пречи да бъда погребан, или кръстен?“ Колко просто е това! Той бил научил, че е мъртъв грешник, и какво би попречило на погребението му? Тоест, Филип го погребал във вода като мъртъв грешник, образ на смъртта и погребението на Христос, обожаемия Заместник. И след това той бил изваден от водата и продължил пътя си, радвайки се.
Водата на кръщението със сигурност не е вливане на някаква добродетел или благодат в мъртвия грешник. Тя е просто образ или израз на смъртта, погребението и възкресението на Христос; и показва най-ярко как Бог гледа на всеки вярващ като мъртъв, погребан и възкръснал с Христос (Рим. 6:1–10).
Не е чудно, че Сатана полага всякакви усилия да изврати употребата на този поразителен образ. Просто отбележете какъв мир дава на душата, когато веднъж бъде разбран. Представете си човек, борещ се с тревожна обърканост, заблуден от идеята, че да бъдеш християнин означава да подобриш старата природа. Какво избавление за такъв човек да се подчини с радост веднага на погребението на стария човек, на факта, че той е бил напълно осъден и умъртвен в лицето на Исус на кръста: „мъртъв с Христос“; „погребан с Него“; „възкръснал с Него“!
