Може да се чудим какви мисли са изпълвали сърцето на Яир, когато му донесли вестта от дома му, че дъщеря му е умряла. Той беше отишъл при Господ Исус, знаейки, че Той може да изцели дъщеря му. Господ беше тръгнал на път към дома му. Но имаше забавяне. Излезе наяве друга нужда – жена, която отчаяно се нуждаеше от помощ. В продължение на дванадесет години тя търсеше помощ от лекари, но никой не можеше да ѝ помогне. Когато Господ минаваше, тя видя възможността най-накрая да бъде изцелена. Само като докосна полата на дрехата Му, тя беше излекувана. Каква сила е достъпна в Божия Син! Господ я извика от тълпата и ѝ каза, че вярата ѝ я е изцелила. Колко прекрасно е, че Неговата сила е придружена от такива думи на благодат!
Дали Яир се е възмутил от забавянето или е станал нетърпелив? Не знаем, но всеки от нас знае как собствените ни сърца често реагират на забавяния. Но от думите на Господ към него изглежда, че надеждите му са загинали, когато дошла новината за смъртта на дъщеря му. Той вярваше, че Господ Исус може да изцелява, и беше свидетел на това от първа ръка с жената, която беше докоснала полата на дрехата Му. Но кой можеше да се справи със силата на смъртта?
„Не бой се; само вярвай“, бяха думите на Господ към него. Какво? Имаше ли все още надежда там, където всичко изглеждаше безнадеждно? Да, защото благословеният, който идваше на помощ на Яир, не беше просто лечител, а самият Божий Син, Този, който е възкресението и животът (Йоан 11:25), и Този, който можеше да каже на Еремия: „Ето, Аз съм Господ… има ли нещо твърде трудно за Мен?“ (Ер. 32:27). Намирате ли се в привидно безнадеждна ситуация? Обезсърчили ли сте се поради забавяния? Помнете, че Този, който възкреси дъщерята на Яир, е същият и днес (Евр. 13:8)!
