Историята на израелския народ е дадена за наше поучение и докато четем различните разкази, не можем да не се свържем с някои от техните преживявания. Като християни имаме възходи и падения, и Израел не беше по-различен.
Докато преминаваха от пустинята към Обетованата земя, Бог им даде Исус Навин като водач, прообраз на Христос. Докато Исус Навин беше с тях, те служеха на Господа. Този „възход“, ако можем така да го наречем, се простираше още едно поколение, защото имаха старейшините, които бяха с Исус Навин и имаха пряк разказ за Божиите дела (Исус Навин 2:7).
След това „се издигна друго поколение след тях, което не познаваше Господа, нито делото, което Той беше извършил за Израел. Тогава израелтяните вършеха зло пред очите на Господа и служеха на Ваалите“ (Съдии 2:10–11).
Седем пъти в книгата Съдии четем, че израелтяните вършеха зло пред очите на Господа. Господ ги предаваше в ръцете на враговете им, не за да бъде отмъстителен, а за да ги доведе до края на себе си, за да се върнат при Него. В определено време те викаха към Господа и Той ги чуваше.
Прекрасната част от тези разкази се вижда в Божия отговор. Той проявява безмерна милост и не се отказва от тях. Може да се окажем в предизвикателни обстоятелства поради лошите си решения – може би за кой ли път – но Бог иска и ние да викаме към Него. Без значение колко далеч сте се отклонили, Той иска да ви приеме обратно. „Защото аз казах в бързината си: „Отрязан съм от пред очите Ти“; въпреки това Ти чу гласа на молбите ми, когато извиках към Теб“ (Пс. 31:22).
