1 А Моисей пасеше овците на тестя си Иотора, свещеника Мадиамскаго; и докара овците в задната страна на пустинята, и дойде на гората Божия Хорив. 2 И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината; и погледна, и, ето, къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше. 3 И рече Моисей: Да се върна и да прегледам това голямо видение, и защо къпината не изгаря. 4 И като видя Господ Моисея че се върна да прегледа, повика го Бог отсред къпината и рече: Моисее, Моисее. И той рече: Ето ме. 5 И рече: Да не приближиш тука: изуй обущата от нозете си, защото мястото на което стоиш земя е света. 6 И рече му: Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков, и Бог Яковов. И Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. 7 И рече Господ: Видях, видях злостраданието на людете ми които са в Египет, и чух вика им от причината на притеснителите им; защото познах болезните им. 8 И слязох за да ги освободя от ръката на Египтяните, и да ги изведа из оназ земя в земя добра и пространна, в земя дето тече мляко и мед, на мястото на Хананейците, и Хетейците, и Аморейците, и Ферезейците, и Евейците, и Иевусейците. 9 И сега, ето, викането на синовете Израилеви стигна при мене: видях още и утеснението с което ги утесняват Египтяните. 10 Ела прочее сега, и ще те проводя при Фараона; и ще извадиш людете ми синовете Израилеви из Египет. 11 И рече Моисей Богу: Кой съм аз да ида при Фараона, и да изведа синовете Израилеви из Египет? 12 И рече Бог: Аз ще бъда с теб наедно; и това ще ти бъде знамение че аз те проваждам: Когато изведеш людете ми из Египет, ще послужите Богу на тази гора. 13 И рече Моисей Богу: Ето, когато аз отида при синовете Израилеви и им река: Бог на отците ваши проводи ме при вас, и те ме попитат: Що е името му? какво да им река? 14 И рече Бог Моисею: Аз съм СИЙ; и рече: Така ще речеш на синовете Израилеви: СИЙ ме проводи при вас. 15 И рече Бог Моисею още: Така ще речеш на синовете Израилеви: Господ Бог на отците ваши, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, проводи ме при вас. Това е името ми в век, и това е паметта ми из род в род. 16 Иди и събери старейшините Израилеви, и кажи им: Господ Бог на отците ваши, Бог Авраамов, и Исааков, и Яковов, яви ми се и рече: Посетих вас наистина, и видях всичко онова което ви правят в Египет; 17 и рекох: Ще ви избавя от Египетското страдание, и ще ви възведа в земята на Хананейците, и на Хетейците, и на Аморейците, и на Ферезейците, и на Евейците, и на Иевусейците, на земя дето тече мляко и мед. 18 И ще послушат гласа ти; и ще идеш ти и старейшините Израилеви при Египетския цар, и ще му речете: Иеова Бог на Евреите срещна ни; а сега остави ни да отидем на път тридневен в пустинята за да принесем жертва на Иеова Бога нашего. 19 А зная аз че не ще да ви остави Египетският цар да отидете, нито с крепка ръка. 20 И като простра ръката си, ще поразя Египет с всичките мои чудеса които ще направя всред него: после това ще ви изпроводи. 21 И ще дам благодат на тези люде пред Египтяните; и когато тръгнете няма да отидете праздни, 22 но всяка жена ще поиска от ближната си и от съседката си сребърни неща, и златни неща, и облекла; и ще ги турите на синовете си и на дъщерите си, и ще оберете Египтяните.
12 И яви му се ангел Господен и рече му: Господ е с тебе, силне с крепост.
13 А Гедеон му рече: О! Господи мой, ако е Господ с нас, то защо ни снамери всичко това? и де са всичките му чудеса които ни казаха отците ни и говореха: Не възведе ли ни Господ от Египет? Но сега ни остави Господ, и предаде ни в ръката на Мадиамците.
Изход 3 · Съдии 6:12 · Съдии 6:13 · BG1871
Когато Йехова се яви на Гедеон, за да го призове да се бие с мадиамците. Той каза: „Господ е с теб, силни юначе!“ (Съд. 6:12). Интересен поздрав към човек, който се крие във винарска преса! Първият въпрос, който Гедеон зададе на Бог – и вероятно му е бил в ума от известно време – беше: „АкоГоспод е с нас, защо тогава всичко това ни се случи?“ (ст. 13). Къде бяха всички чудеса като в старите времена?
Божият отговор беше: „Иди с тази твоя сила и ще спасиш Израел… Не те ли Аз изпратих?“ Това повдигна още повече въпроси за Гедеон, отколкото даде отговори: „Защо Йехова ме нарича „силен юнак“, докато се крия от мадиамците? Как мога да спася Израел? Моят род е най-слабият в племето на Манасия, а аз съм най-малкият в бащиния си дом.“ Подобно на Моисей в Изход 3, това бяха не само въпроси, но и извинения.
Това, което Гедеон все още не осъзнаваше, но щеше да научи, е, че колкото по-слаби и по-малки бяха Божиите служители, толкова по-добре. Всъщност Бог по-късно щеше да намали армията на Гедеон до триста мъже (7:2–7). Гедеон трябваше да научи, че Бог може да спасява „с много или с малко“ и че „Бог е избрал слабите неща на света, за да посрами силните“ (1 Цар. 14:6; 1 Кор. 1:27).
Най-вече Гедеон щеше да научи принцип, който всички Божии служители трябва да научат рано или късно. Когато има божествено поръчение да „отидеш“, тогава ще има божествено присъствие, което да го придружава: „Със сигурност Аз ще бъда с теб.“ Чувствате ли се слаби и без значение? Това е добре! Вие сте точно човекът, когото Бог търси, за да Му служи в битката.
