Тук вярата е инструментът, чрез който се казва, че сме осветени, защото тя ни свързва с Христос. В момента, в който грешникът повярва в Господ Исус Христос, той се свързва с Него. Той става едно с Него, завършен в Него, приет в Него. Това е истинско освещение и оправдание. Това не е процес. Това не е постепенно дело. То не е прогресивно. Думата е много изрична. Тя казва: „онези, които са осветени чрез вяра в Мен.“ Не казва: „които ще бъдат осветени“, или „които се осветяват.“ Ако такава беше доктрината, щеше да е така заявено.
Без съмнение, вярващият расте в познанието на това освещение, в усещането си за неговата сила и стойност, неговото практическо влияние и резултати, преживяването и насладата от него. Докато „истината“ излива своята божествена светлина върху душата му, той навлиза в по-дълбоко разбиране на това какво означава да бъдеш „отделен“ за Христос, сред този зъл свят. Всичко това е благословено вярно; но колкото повече се вижда неговата истина, толкова по-ясно ще разберем, че освещението не е просто прогресивно дело, извършено в нас от Светия Дух, но че то е един резултат от нашето свързване с Христос чрез вяра, чрез което ставаме участници във всичко, което Той е. Това е незабавно, пълно и вечно дело.
„Всичко, което Бог прави, ще бъде завинаги. Нищо не може да се добави към него, и нищо не може да се отнеме от него“ (Екл. 3:14). Печатът на вечността е поставен върху всяко дело на Божията ръка: „Нищо не може да се добави към него“, и, благословено да е Неговото име, „нищо не може да се отнеме от него.“
