Трябва да осъзнаем, че това не е въпрос на „включване/изключване“. Нашият Бог може да ни насочва да правим различни неща по различно време, но никога няма да има „време за почивка“. Ако думата за „представяне“ в стих 1 означава еднократно, доживотно посвещение, стих 2 ни казва как можем да го поддържаме ден след ден. Светът има напълно различна програма. В края на краищата, неговите князе разпънаха Господ Исус, Чиято храна беше да „върши волята на Този“, Който Го беше изпратил (Йоан 4:34). И все пак днешната технология прави толкова лесно да се възприемат толкова много от идеите и ценностите на света, че съществува ясна и непосредствена опасност мислите и намеренията на сърцата ни да бъдат оформени от тях както никога досега. Не трябва да допускаме това да се случи; това не е начин да открием волята на Господа.
Не, ние се нуждаем умът ни да бъде преобразяван ежедневно чрез четене на Писанията и молитвено размишляване върху тях под силата и ръководството на Светия Дух. Докато правим това, те ще проникнат в нашата умствена конституция и животът ни ще се промени отвътре навън, като гъсеници в пеперуди. Ще мислим, говорим и действаме все повече като Господ Исус. Ние не само ще познаваме, но и ще прилагаме на практика Божията добра, угодна и съвършена воля.
Забележете, че думите „жертва“ в стих 1 и „ум“ в стих 2 са в единствено число. Да, увещанието на Павел е лично дело, но не е запазено само за малцина. Познаването и вършенето на Божията воля трябва да бъде развиващо се упражнение за всички вярващи и следователно подходящо пълен отговор на Неговата велика любов към нас. Апостолът пише другаде: „защото Бог е, Който действува във вас и да желаете, и да действувате за Неговото благоволение“ (Филипяни 2:13).
