Здравейте и добре дошли в това трето видео от нашата поредица, когато Бог призовава хората по техните имена. В първата ни сесия видяхме какво може да постигне Божията благодат. Божията благодат е взела най-големия от всички грешници и го е направила най-мощния служител в Новия Завет, който е живял след Господ Исус Христос: апостол Павел. Видяхме двата въпроса, които той зададе: „Кой си Ти, Господи?“ и „Какво да правя, Господи?“ – два основни въпроса, които са много важни за нашия живот на вяра.
Във втората ни сесия видяхме Симон Петър. Симон Петър се беше доверил на себе си и това беше причината да се провали. Той трябваше да научи, че в него, тоест в плътта му, не живее нищо добро. Той се провали, но Господ Исус в Своята благодат го възстанови в общение. Четем в Притчи глава 24, стих 16: „Праведният пада седем пъти и пак става.“ Така че, когато паднем, трябва да изповядаме своите провали, да изповядаме своите грехове, и Бог ще ни възстанови в общение. И не само това, видяхме, че по Божията благодат служението на Петър дори беше разширено.
Днес ще разгледаме определянето на правилните приоритети в нашия християнски живот и за това ще прочета от Лука глава 10, стих 38: „И като вървяха, Той влезе в едно село; и една жена на име Марта Го прие в къщата си. И тя имаше сестра на име Мария, която също, като седна при нозете на Исус, слушаше словото Му. А Марта беше разсеяна с много служене; и като дойде, каза: Господи, не Ти ли е грижа, че сестра ми ме остави да служа сама? Кажи ѝ прочее да ми помогне. Но Исус в отговор ѝ каза: Марто, Марто, ти се грижиш и се безпокоиш за много неща. Но едно е потребно, и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.“
Тук намираме две сестри, живеещи в една и съща къща, и те дават гостоприемство на Господ Исус и Неговите дванадесет ученици. Имаше много работа за вършене и Марта се фокусира само върху служенето. Сега, служенето за Господа е нещо добро, но то трябва да произтича от правилната мотивация и трябва да поставим приоритетите правилно. Никога не трябва да даваме на служенето по-висок приоритет от общението с Христос. Служенето произтича от общението с Господа; това е много важен принцип. Първо общение, а след това служене. Марта е поставила приоритетите си погрешно и затова сърцето ѝ е станало недоволно. Ако искаме да правим повече, отколкото Господ иска от нас, ще възникне недоволство в сърцата ни. Така че приоритетът за нас е да седим в нозете на Господа, да слушаме какво има да каже Той, и от общението произтича служението.
Да седим в нозете на Господ Исус означава да отделим време, за да бъдем наистина тихи в Неговото присъствие. И днес има много дейности в християнската област, но колко дейности наистина произтичат от общението с Господа? Колко зависимост има от Божията воля? Това са много важни въпроси за всички нас. Трябва да седим в нозете на Господа. Трябва да отделим време за почивка и време, в което наистина можем да слушаме Неговото слово. Това изисква да прекарваме време в Неговото присъствие.
Сега Мария, тя беше поставила приоритетите правилно, защото наистина седеше в нозете на Господ Исус и Го слушаше, и мислеше за нещата, които Той я учеше. И тя разви, тя разви духовно разбиране, защото прекарваше време в общение с Господ Исус. Между другото, много е интересно, че намираме Мария три пъти в нозете на Господ Исус. Тук я намираме в Лука глава 10, слушайки думите на Исус. Ако отидете в Йоан глава 11, ще намерите Мария в нозете на Господ Исус, говорейки с Него, и това е като картина за молитва. И накрая, намираме Мария в Марк глава 14, как тя помазва Господ Исус, и това говори за поклонение. И всичките три неща са важни за нашия християнски живот: слушане на Божието Слово, прекарване на време в молитва и поклонение на истинския и Жив Бог.
Сега, тъй като Мария прекарваше време в общение с Господа и поставяше приоритетите правилно, затова по-късно тя успя да направи правилното нещо в правилното време. И виждате, това е важно за нас: да правим правилното нещо в правилното време. Какво направи тя? Сега нека се обърнем към Марк глава 14. В Марк глава 14 четем, че Мария беше там в къщата с Господ Исус, и само няколко дни преди Той да бъде разпънат, Мария знаеше какво се случва в сърцето на Господа. И това, което тя направи, е, че пожертва нещо много ценно, което беше почти едногодишна заплата. Тя пожертва много скъпа алабастрова кутия и помаза нозете на Господ Исус. И виждате, това беше толкова ценно за Господа, че Той каза на учениците Си: „Където и да се проповядва това евангелие, ще се говори за това, което тази жена е направила за Мен.“
Виждате ли, тъй като тя беше прекарала време в Божието присъствие, затова успя да направи нещо, което беше много ценно за сърцето на Господ Исус. И Господ ѝ дава много, много добро свидетелство. Той казва в Марк глава 14, стих 8: „Каквото можа, тя направи.“ Тя направи каквото можа. Какво свидетелство. Виждате ли, тя не беше запазила нищо. Тя наистина беше готова да даде всичко за Господа, но нейното служене произтичаше от духовно разбиране и интелигентност. И ако искаме да служим с интелигентност и с духовно разбиране, трябва да прекарваме време в присъствието на Господа. Трябва да поставим приоритетите си правилно: първо Господ, а след това служене. Това са приоритетите, които трябва да поставим, и тогава Господ е в състояние да ни използва за Своето служение.
