Това е един от най-често задаваните въпроси от християните. Колко проповеди, книги, уебсайтове, блогове и, да, календарни текстове се опитват да му отговорят, но Божият отговор, накратко, е в първите два стиха от писмото на Павел до Римляните. Той е под формата на призив, основан на състрадателната Божия любов, която пронизва пътя на спасението, който Павел е изложил в предходната част на писмото. Развълнува ли ни това, че Бог е за нас, наистина го е доказал, като не е пощадил Своя собствен Син, но Го е предал за всички нас (Рим. 8:31–32)?
Имайки истинско усещане за това в душите си, следващата стъпка е ясна: трябва да представим телата си – всичко, което сме на практика – като жива жертва. Ако Господ Исус – над когото смъртта нямаше власт – умря за нас, ние трябва да предадем живота си – над който Той има всякаква власт – жертвено на Него.
Думата „представям“ е в гръцки аорист: нещо, което е направено веднъж и остава вярно след това. Помислете за приносителя в Стария Завет; той не можеше да си върне жертвата, след като тя беше на олтара. Така че за нас няма възможност да се откажем или да се оттеглим, след като сме представили телата си на Бога; това е доживотен ангажимент, за който нашият Спасител и Господ е изключително достоен.
Разбира се, не можем да направим това по небрежен начин, като хората в края на Стария Завет, които предлагаха на Бога слепите, куците и болните (Мал. 1:8). Нашата служба трябва да бъде според Неговата свята природа и с единствената цел да Му угодим. И това не е по избор: това е „разумният“ – наистина логичен – начин за всички християни да живеят, ако наистина искат да познават и да вършат Неговата воля. Какво предизвикателство за всички нас.
