Думата „затова“ е мост, който ни свързва обратно с така наречените „Герои на вярата“ в глава 11. Изброени са име след име на мъже и жени, които са продължили напред чрез вяра! Те не са били съвършени, но са били упорити! Какво ги е карало да продължават напред въпреки препятствията, пред които са се изправяли? Това е бил Обектът, поставен пред тях! Обектът на тяхната вяра е бил по-голям от всяко препятствие, пред което са се изправяли! Независимо дали става въпрос за поклонение, ходене с Бога, работа за Бога или послушание на Неговото Слово, издръжливостта и силата да продължим напред се намират в Обекта, който следваме.
Тъй като ни е казано, че без вяра е невъзможно да угодим на Бога (Евр. 11:6), може да попитаме тогава: „Какво е вяра?“ Казано ни е какво прави вярата: „А вярата е даване твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат“ (Евр. 11:1). Това е по-скоро описание на това какво прави вярата, отколкото какво е тя. Вярата е непоколебимо, уверено послушание на Божието Слово въпреки нашите обстоятелства. Тя е способността да почиваме в Бога, като полагаме цялата си тежест върху Него!
Христос е основата на нашата вяра. Нека обърнем внимание на думата „убеждение“. Когато Той е обект на сърцата ни, тогава развиваме убеждение, че Той ще спази Своето слово! Всичко това е съсредоточено около Него и почива на Него като Обект на нашите сърца и души. Изброените в глава 11 действат като свидетели, казвайки на всеки един от нас: „Ние Му се доверихме; и вие можете!“ Както те отхвърлиха всичко останало, така и вие и аз можем да отхвърлим всяка тежест, грях, съмнение и страх и да продължим напред с поглед, вперен в Този, Който даде Себе Си за нас на Голгота!
