1 А вярата е осъществуване на онези неща за които се надеем, и изявение на неща които не се виждат. 2 Защото чрез нея бидоха засвидетелствувани старовременните. 3 С вяра разумяваме че светът бе създаден със словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите. 4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствуван че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си още говори. 5 С вяра Енох бе преселен да не види смърт, и не се намерваше защото го пресели Бог; понеже преди преселението му засвидетелствуван бе че е благоугодил Богу: 6 А без вяра не е възможно да угоди някой Богу; защото който прихожда при Бога трябва да повярва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят. 7 С вяра Ное, уведомен от Бога за неща които не бяха още видими, убоя се, и направи ковчег за спасение на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата която е от вярата. 8 С вяра послуша Авраам когато се призоваваше да излезе и отиде на мястото което имаше да вземе в наследие, и излезе без да знае де отхожда. 9 С вяра се засели в обещаната земя както на чужда, и живееше в шатри с Исаака и Якова, сънаследниците на истото обещание. 10 Защото очакваше града който има основания, и на който художник и създател е Бог. 11 С вяра и сама Сарра прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз който се обеща. 12 За това, и от едного человека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка който е по край морето и който не може да се преброи. 13 Всички тези във вяра умряха без да приемат обещанията, но от далеч ги видяха, и увериха се, и поздравиха ги, като изповядаха че са странни и пришелци на земята. 14 Защото които така говорят показват че търсят отечество. 15 И ако помнеха онова от което бяха излезли намерили биха време да се върнат. 16 Но сега желаят едно по-добро, сиреч, небесното отечество; за това Бог не се срамува за тях да се казва техен Бог; защото им приготви град. 17 С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва, и единородният си приносяше този който прие обещанията, 18 комуто беше се рекло: "В Исаака ще ти се наименува семе;" 19 като си помисли че Бог може да възкресява и от мъртви,- от дето по един начин не възкресение го и прие назад. 20 С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това което имаше да стане. 21 С вяра Яков като беше на умиране благослови всякого от синовете Иосифови, "и поклони се като се подпре на краят на тоягата си." 22 С вяра Иосиф на умиране предизвести за излязването на синовете Израилеви, и поръча за костите си. 23 С вяра, от как се роди Моисей, родителите му криха го три месеца защото видяха прекрасно детето; и не се убояха от царското повеление. 24 С вяра Моисей като дойде на възраст отказа се да се нарича син на Фараоновата дъщеря, 25 и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха, 26 като разсъди че поношението за Христа е по-голямо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. 27 С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото утърпя като че гледаше Невидимаго. 28 С вяра направи пасхата и попръскването с кръвта, да ги не докачи този който погубваше първородните. 29 С вяра преминаха червеното море както по сухо, на което като се опитаха и Египтяните издавиха се. 30 С вяра паднаха стените Иерихонски след седмодневно около тях обикаляне. 31 С вяра Раав блудница не погина наедно с тези които се съпротивиха, като прие съгледателите с мир. 32 И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; 33 които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34 угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски. 35 Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други бяха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение. 36 Други пък претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници; 37 с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умряха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания; 38 (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята. 39 И всички тези, ако и да приеха добро свидетелство чрез вяра, не получиха обещанието; 40 защото Бог предусмотри нещо по-добро за нас, да не достигнат в съвършенство без нас.
1 Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всяка тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще, 2 като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на вярата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдясно на престола Божий.
3 Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.
Докато образите, дадени в Евреи 12:1–2, са на състезание и на обект, върху който да се фокусираме, докато бягаме, днешният стих отива малко по-дълбоко. Писателят ни насърчава да „размислим върху Него“. Тази дума „размислям“ означава „да претеглим стойността на“. Докато гледаме живота на ГосподИсус и всичко, което Той е претърпял, ще бъдем насърчени да продължим напред и нито да се връщаме назад, нито да се отказваме от пътя на вярата.
Пътят на вярата може да бъде изключително труден; понякога можем да се уморим и обезсърчим. Имаме цяла глава в Евреи 11, която трябва да насърчи душите ни, но още повече, когато размислим какво е претърпял нашият Господ и Спасител, виждаме, че е твърде рано да се отказваме! Нашият Спасител е претърпял враждебността на грешниците на кръста, и тя е достигнала своя връх, когато са Го приковали към него и са гледали как Той издиша за последен път. Писанието записва какво е претърпял, но още повече, как го е претърпял. Той се е молил за тях, казвайки: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34)!
Вие и аз никога не сме се сблъсквали с такова зло, но докато претегляме стойността на това, което Той е претърпял, това ще ни помогне да се стабилизираме и укрепим за това, през което може да преминаваме. Докато бягаме в житейското състезание, може да се борим от време на време, но това е естеството на състезанието. Думата, преведена като „състезание“, всъщност означава „да се мъчиш“ или „да се бориш“. Но когато се фокусираме върху ГосподИсусХристос, ще намерим насърчение да „се стремим към целта за наградата на горното призвание на Бога в ХристосИсус“ (Фил. 3:14).
