1 В начало създаде Бог небето и земята. 2 А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върх водата. 3 И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. 4 И видя Бог виделината че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината. 5 И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. 6 И рече Бог: Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода. 7 И направи Бог твърдъта; и разлъчи водата която беше под твърдъта от водата която беше под твърдъта; и стана така. 8 И нарече Бог твърдъта Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори. 9 И рече Бог: Да се събере водата която е под небето в едно място, и да се яви сушата; и стана така. 10 И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря; и видя Бог че беше добро. 11 И рече Бог: Да прорасти земята зелена трева, трева която да дава семе, и дърво плодоносно което да ражда плод по вида си, на който семето да е в него на земята; и стана така. 12 И произрасти земята зелена трева, трева която да дава семе, по вида си, и дърво което да ражда плод на който семето е в него по вида му; и видя Бог че беше добро. 13 И стана вечер, и стана утро, ден трети. 14 И рече Бог: Да бъдат светила на твърдъта небесна за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения и за времена и за дни и години, 15 и да са за светила на твърдъта небесна за да светят на земята; и стана така. 16 И направи Бог двете големи светила; голямото светило за да владее на деня, а малкото светило за да владее на нощта; направи и звездите. 17 И постави ги Бог на твърдъта небесна за да светят на земята, 18 и да владеят на деня и на нощта, и да разлъчат виделината от тъмнината; и видя Бог че беше добро. 19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. 20 И рече Бог: Да произведе водата изобилно гадини одушевлени, и птици да летят над земята по твърдъта небесна. 21 И създаде Бог големите китове, и всяко одушевлено що се движи, които произведе водата изобилно по вида им, и всяка птица крилата по вида й: и видя Бог че беше добро. 22 И благослови ги Бог и рече: Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята. 23 И стана вечер, и стана утро, ден пети. 24 И рече Бог: Да произведе земята животни одушевлени по вида им, скотове, и гадове, и зверове на земята по вида им; и стана така. 25 И направи Бог зверовете на земята по вида им, и скотовете по вида им, и всеки гад на земята по вида му; и видя Бог че беше добро. 26 И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему; и да владее над морските риби, и над небесните птици, и над скотовете, и над всичката земя, и над всичките гадове които пълзят по земята. 27 И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию създаде го: мъжки и женски пол ги създаде. 28 И благослови ги Бог, и рече им: Плодете се и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно което се движи по земята. 29 И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво което има в себе си плод на дърво което дава семе: те ще ви бъдат за ядене. 30 И на всичките животни на земята, и на всичките птици на небето, и на всеки гад който пълзи по земята и има в себе се дихание на живот дадох всяка зелена трева за храна; и стана така. 31 И видя Бог всичко което направи; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
1 И събра Исус всичките Израилеви племена в Сихем, и свика старейшините на Израиля, и началниците им, и съдиите им, и надзирателите им; и застанаха пред Бога. 2 И рече Исус на всичките люде: Така говори Господ Бог Израилев: Оттам реката обитаваха в старо време отците ви, Тара, Авраамовий отец и Нахоровий отец и служиха на други богове. 3 И взех отца ви Авраама от оназ страна на реката, и водих го през всичката Ханаанска земя, и умножих семето му, и дадох му Исаака; 4 и на Исаака дадох Якова и Исава; и дадох на Исава гората Сиир да я наследи; а Яков и синовете му слязоха в Египет. 5 И пратих Моисея и Аарона, и поразих Египет с язви които направих всред него, и после ви изведох. 6 И като изведох отците ви из Египет, дойдохте в морето; и погнаха Египтяните вслед отците ви с колесници и коне в червено Море. 7 И викнаха към Господа, и той тури мрак между вас и Египтяните, и наведе върх тях морето, и покри ги; и очите ви видяха, що направих в Египет; и живяхте в пустинята много дни. 8 И доведох ви в земята на Аморейците които живееха оттам Иордан; и ротуваха против вас, и предадох ги в ръцете ви, и наследихте земята им, и изтребих ги от лицето ви. 9 И стана Валак Сепфоровий син, Моавский цар, и ратува против Израиля; и прати та повика Валаама Веоровия син за да ви прокълне. 10 Но аз не рачих да послушам Валаам; и той даже ви и благослови, и избавих ви от ръката му. 11 И преминахте Иордан та дойдохте в Иерихон; и ратуваха против вас Иерихонските мъже, Аморейците, и Ферезейците, и Ханаанците, и Хетейците, и Гергесейците, и Евейците, и Иевусейците; и предадох ги в ръцете ви. 12 И пратих пред вас стършените, които ги изгониха от лицето ви, двамата Аморейски царе: не с твоя нож нито с твоя лък. 13 И дадох ви земя в която се не трудихте, и градове които вие не сте съградили, и живеете в тях; и ядете от лозя и маслини които не сте садили. 14 Сега прочее бойте се от Господа, и служете му с цялост и истина; и отхвърлете боговете на които послужиха отците ви оттам реката и в Египет, и служете Господу. 15 Но ако не ви е угодно да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, на онези ли богове на които служиха отците ви оттам реката, или на тези богове на Аморейците на които в земята живеете; но аз и домът ми ще служим Господу. 16 И отговориха людете и рекоха: Да не бъде да оставим Господа за да се поклоним на други богове! 17 Защото Господ е Бог наш; той възведе нас и отците ни из Египетската земя, от дома на рабството, и той направи пред нас големите онези знамения, и упази ни във всичкия път който пътувахме, и между всичките народи през които преминахме. 18 И изгони Господ от лицето ни всичките народи, и Аморейците които живееха в таз земя. И ние ще служим Господу; защото той е Бог наш. 19 И рече Исус на людете: Не ще можете служите Господу; защото Той е Бог пресвет, Бог ревнив е, не ще да прости престъпленията и греховете ви. 20 Защото когато оставите Господа и се поклоните на чуждите богове, тогаз ще се обърне и ще ви стори зло, и ще ви изтреби подир доброто което ви е сторил. 21 И рекоха людете Исусу: Не, но Господу ще служим. 22 И рече Исус на людете: Вие сте свидетели за себе си че вие избрахте за себе си Господа да му служите. И те рекоха: Свидетели сме. 23 Сега прочее отхвърлете чуждите богове които са всред вас, и преклонете сърдцето си към Господа Бога Израилева. 24 И рекоха людете Исусу: На Господа Бога нашего ще служим, и неговия глас ще слушаме. 25 И направи Исус завет с людете в онзи ден, и тури им закон и съд в Сихем. 26 И написа Исус тези думи в книгата на Божия закон; и взе голям камик та го постави там под теревинта който е близу при светилището Господне. 27 И рече Исус на всичките люде: Ето, този камик ще бъде нам за свидетелство, защото той чу всичките Господни думи които говори той нам; и тъй, ще бъде за свидетелство вам, за да се не отречете от Бога вашего. 28 И изпрати Исус людете, всекиго в наследието му. 29 И след това умря Исус син Навиев, раб Господен, на възраст сто и десет години. 30 И погребаха го в предела на наследието му в Тамнат-сарах, който е в гората Ефрем, към север на гората Гаас. 31 И служи Израил Господе през всичките дни на Исуса, и през всичките дни на старците на които животът се продължи подир Исуса, и които бяха познали всичките Господни дела колкото направи за Израиля. 32 И костите Йосифови, които изнесоха Израилевите синове из Египет, погребоха ги в Сихем в предела на нивата която купи Яков от синовете на Емора отца Сихемова за сто сребърници; и стана наследие на Йосифовите синове. 33 И умря Елеазар Аароновият син; и погребоха го на хълма на сина му Финееса, който му се даде в гората Ефрем.
14 Сега прочее бойте се от Господа, и служете му с цялост и истина; и отхвърлете боговете на които послужиха отците ви оттам реката и в Египет, и служете Господу. 15 Но ако не ви е угодно да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, на онези ли богове на които служиха отците ви оттам реката, или на тези богове на Аморейците на които в земята живеете; но аз и домът ми ще служим Господу.
Битие · Исус Навиев 24 · Исус Навиев 24:14–15 · BG1871
В 24-та глава на Книгата на Исус Навин чуваме последното тържествено публично обръщение на Исус Навин към неговия народ, Израел, и по-специално към техните водачи. Той започва, като накратко дава божествено вдъхновен преглед на тяхната история. Тук намираме факти, които не са споменати в Битие: например, че бащата на Авраам, Тара, и други предци са били идолопоклонници. Призоваването на Авраам и как неговите потомци са дошли да живеят в Египет са обобщени, както и избавлението на Израел от робство. „Дълго време живяхте в пустинята“ обобщава 40-те години в пустинята. Тук виждаме, че това завладяване на Ханаан не е резултат от мечовете и лъковете на израилтяните. Бог се е борил за Израел!
Този тържествен преглед е последван от предизвикателство и увещание: „Бойте се от Господа, служете Му с искреност и истина.“ Но ако щяха да направят това, трябваше да отхвърлят фалшивите богове, към които някои от тях очевидно все още се придържаха. Бог не е доволен да бъде един Бог сред другите – Той няма да сподели славата Си с нищо или никого другиго! Това е също толкова вярно днес, колкото и в дните на Исус Навин.
Каквото и да избере Израел да направи, позицията на Исус Навин беше ясна: той и неговият дом щяха да служат на Господа. Исус Навин скоро щеше да си отиде, но той беше възпитал семейството си да познава и служи на Господа. Нека това да бъде така за всеки от нас и за всеки един от нашите семейства също!
