4 И когато чух тези думи седнах та плаках и сетувах няколко дни; и постих, и молих се пред небеснаго Бога 5 и рекох: Моля се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта към тези които те любят и пазят твоите заповеди, 6 дано бъде сега ухото ти внимателно, и очите ти отворени, за да чуеш, молитвата на твоя раб с която се моля сега пред тебе дене и ноще за Израилевите синове твоите раби, и изповядвам греховете на Израилевите синове с които ти съгрешихме: и аз и домът на отца ми съгрешихме. 7 Съвсем се развратихме пред тебе, и не упазихме заповедите, и повеленията, и съдбите които ти заповяда на раба си Моисея. 8 Помни, моля се, словото което си заповядал ти на раба си Моисея и рекъл: Ако станете престъпници, аз ще ви разпръсна между народите; 9 но ако се обърнете към мене, и упазите заповедите ми и ги вършите, ако има от вас хвърлени и до краищата на небесата, и от там ще ги събера, и ще ги доведа на мястото което избрах да населя името си там. 10 А тези са раби твои и люде твои, които ти избави с голямата си сила и с крепката си ръка. 11 Моля се, Господи, да бъде ухото ти внимателно в молитвата на раба ти и в молитвата на рабите ти които желаят да се боят от името ти; и направи да благоуспее, моля се, рабът ти този ден, и дай му да намери милост пред тогози человека. Защото аз бях виночерпец на царя.
1 И в месец Нисан, в двадесетото лето на цар Артаксеркса, имаше вино пред него; и взех виното та дадох на царя. И аз никога не бях бил дряхъл пред него,
4 Тогаз ми рече царят: За какво правиш ти прошение? И помолих се на Бога небеснаго.
Неемия 1:4–11 · Неемия 2:1 · Неемия 2:4 · BG1871
Неемия не бърза с нещата, а чака Господа. Той чака вече четири месеца. Чакането е нещо, което повечето от нас не правят много добре – чакане, чудене кога нещата ще се променят, кога ще се отвори врата или кога обстоятелствата ми ще се променят. Често имаме идеята, че чакането е пасивно, че чакането е седене и нищоправене. Но от глава 1:4–11 и тук в глава 2:4 чуваме какво е правил Неемия, докато е чакал: той не е бил пасивен, той се е молил! Неемия е бил човек на молитвата. Дванадесет пъти в тази книга четем за неговата молитва!
Неемия служеше пред трона на царАртаксеркс, но изнесе своите притеснения пред Божия трон! Той никога преди не беше бил тъжен в присъствието на царя. Но царят можеше да разбере, че нещо тежи на Неемия. Неемия беше ужасно уплашен, защото не можеше да бъде нищо друго освен щастлив в присъствието на царя. Там той стоеше със съкрушено сърце пред трона на царя. Какво ще направи? Неемия отново изнася своите притеснения пред по-висок трон! Той влиза в тронната зала на Всемогъщия Бог и хвърля грижите си върху небесния Бог!
Какви уроци можем да научим от този човек на молитвата! Царят видя скръб на лицето на Неемия, но небесният Бог може да види скръбта в сърцето на всеки от нас! Когато се приближаваха до царя, хората влизаха със страх и трепет. Но ние можем да се приближим до престола на благодатта днес смело, за да получим милост и да намерим благодат за помощ в нужда (Евр. 4:14–16). Молитвата не е последната опция; тя е единствената опция и винаги е най-добрата опция! Трябва да бъдем като Неемия и да я направим наша първа опция!
