Умивалникът стоеше в двора на скинията, отвъд жертвеника, но пред входа на самата шатра. При умивалника свещениците трябваше да мият ръцете и краката си, преди да предприемат каквато и да е друга служба: „Когато влизат в скинията на събранието или когато се приближават до олтара, за да служат, за да изгорят приношение, направено с огън на Господа, те трябва да се измият с вода, за да не умрат“ (Изх. 30:20).
Аарон и синовете му вече бяха изкъпани в деня на тяхното посвещение (Изх. 29:4), пълно измиване на тялото, което не се повтаряше. Но ежедневното измиване при умивалника беше необходимост. В хода на ежедневието ръцете и краката на свещениците щяха да се замърсят. Очистващата вода на умивалника щеше да ги квалифицира да изпълняват задълженията си за този ден. На следващия ден щяха да трябва да се измият отново. По същия начин Господ Исус каза на Петър, че е напълно чист, но измиването на краката беше необходимо, за да може Петър да се наслаждава на общение с Него (Йоан 13:8–10).
За всяка част от скинията Божиите указания бяха невероятно подробни – специфични височини, ширини и т.н. Но за умивалника липсват напълно спецификации. Колко голям беше? Всичко, което можем да кажем, е: „Беше достатъчно голям.“ И това дава урок за голяма утеха! Без значение колко мръсни бяха станали ръцете или краката им, свещениците никога не трябваше да се чудят дали ще има достатъчно вода, за да ги направи чисти. Днес всеки християнин е свещеник. Бог все още изисква чисти ръце и крака за служба – но Той ни е осигурил цялата вода, от която се нуждаем, измиването с вода чрез Божието Слово.
