6 Всички ние се заблудихме както овци: Отбихме се всеки в пътя си; И Господ възложи на него беззаконието на всинца ни.
27 и власт му е дал да прави и съд, защото е Син человечески.
1 И всичките митари и грешници се приближаваха около него да го слушат. 2 И роптаеха Фарисеите и книжниците и казваха: Този приима грешници и яде с тях наедно. 3 А той им рече тази притча и казваше: 4 Кой человек от вас, ако би имал сто овци, и му се загуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери? 5 И когато я намери, задига я на плещите си радостен; 6 и като си дойде у дома си, свиква приятелите си и съседите си, и казва им: Радвайте се с мене че си намерих изгубената овца. 7 Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които нямат нужда от покаяние. 8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запаля свещ, и не мете къщата, и не търси прилежно докле я намери? 9 И когато я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата която бях изгубила. 10 Така, ви казвам, бива радост пред ангелите Божии за едного каещаго се грешника. 11 Рече още: Някой си человек имаше двама синове; 12 и по-младият от тях рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. 13 И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне. 14 И като иждиви всичко, стана голям глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност. 15 И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. 16 И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядяха свинете; и никой му не даваше. 17 И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад! 18 Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, 19 и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си. 20 И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна. 21 Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22 И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, 23 и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; 24 защото този ми син мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят. 25 А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване. 26 И привика едного от слугите и питаше що е това. 27 А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав. 28 И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се. 29 А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал някога да се повеселя и аз с приятелите си; 30 а по що си дойде този твой син който изяде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле. 31 А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е; 32 а трябваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, и загинал бе и намери се.
Исая 53:6 · Йоан 5:27 · Лука 15 · BG1871
Четем в Йоан 5:27, че Отец е дал власт да съди на Сина, защото Той е Човешкият Син. Въпреки това, при първото Си идване, Той не дойде да съди, а, както ни казва днешният стих, да търси и да спасява.
Евангелието от Лука ни подчертава благодатта, която е срещнала човечеството в голямата им нужда като грешници. В тричастната притча в Лука 15 виждаме нещо от обхвата на тази благодат. Човекът, който губи една овца, я търси, докато не я намери. Това, разбира се, е картина на нашия Господ, който търси Своята изгубена овца. Жената, която губи една монета, я търси, докато не я намери. Това представя субективното дело на Светия Дух в душата, в убеждението и водещо до Христос. След това, бащата, който посреща у дома своя изгубен син, е прекрасна картина на това как нашият Бог и Отец приема всеки покаял се грешник. Цялото Божество се интересува от спасението на изгубените грешници.
Фактът, че Господ, като Човешки Син, трябваше да търси, предполага, че наистина бяхме изгубени: „Всички ние като овце се заблудихме; всеки се обърна към своя път.“ И все пак ГосподИсус дойде да търси всеки един от нас. И като ни намери, Той ни спаси. Каква прекрасна дума е спасението! Както често казваме, спасението има минал, настоящ и бъдещ аспект. Той ни е спасил от нашите грехове и вечната присъда, която заслужавахме. В настоящето Той ежедневно ни спасява от самите нас – плътта и нейната сила – както и ни спасява от много опасности по пътя, за които често дори не сме наясно, че съществуват. След това, що се отнася до бъдещето, Той ще ни спаси напълно от самото присъствие на греха, когато дойде при Възнесението и даде на всеки от Своите прославено тяло. Тогава ще бъдем с Него в тези светли и благословени сцени, където грехът никога няма да дойде! Може би днес!
