Желанието на Павел за коринтяните беше благодат и мир да им бъдат дадени. Очевидно имаше доста раздори сред тях, които щяха да бъдат премахнати, ако сред тях имаше по-голяма мярка благодат. И все пак Божията благодат им беше дадена в Христос, както се казва в стих 4, и това го подтикна към благодарност. Освен това, от Божията благодат бяха произлезли всички дарове, които притежаваха, докато чакаха идването на Господа. Бог, Който ги беше призовал в общението на Своя Син, е верен, както и милостив, и следователно той беше уверен, че те ще бъдат утвърдени без вина до края.
Забележете колко многократно Господ Исус Христос е назован в първите девет стиха и как всичко е приписано и отнесено към Него. Това е Неговото Име, Неговата благодат, Неговото свидетелство, Неговото идване, Неговият ден, Неговото общение.
Когато Давид беше в Адулам по време на отхвърлянето си, мъже се стекоха към неговото знаме и той стана техен водач. Те влязоха в неговото общение, защото той беше централната фигура (1 Царе 22:1–2). Ако той беше поразен, общението щеше да престане да съществува. Ние сме призовани в общението на Този, Който също е в отхвърляне, но е безкрайно по-велик от Давид. Този, Който е Водач над нас, е Божият Син. Общението, към което принадлежим, е доминирано от Него, без съперник.
