Александър Велики

Този завоевател не е споменат по име в Писанието, но неговото царство със сигурност е споменато в пророчествата, главно в Даниил, около 200 години преди да се роди. За него се говори за първи път като част от големия образ, видян насън от Навуходоносор; той е предвещан от корема и бедрата, които са от мед, обезценяване на характера на царството в сравнение с империите на Вавилон и на мидийците и персите, въпреки че е бил по-голям по обхват: той „ще владее над цялата земя“. Даниил 2:32, 39. Той също е сравнен с леопард, който има четири глави и четири крила на птица. Леопардът се отличава със своята кръвожадност и разкъсване на плячката си: това наистина увеличава контраста в хилядолетието, когато той ще лежи с козлето. Исая 11:6. Също така забележителен със своята бързина на действие: „конете им също са по-бързи от леопардите.“ Авакум 1:8. Тези характеристики точно съответстват на характера и действията на Александър. Четирите глави и четирите крила се отнасят до разширяването на царството до четирите небесни ветрове, тъй като то е било разделено между четирима от неговите генерали след смъртта му. Даниил 7:6. Отново в Даниил 8, където царството на Мидия и Персия е сравнено с овен, Гърция е сравнена с козел, с голям рог, който е нейният първи цар, Александър, Даниил 8:21. Тук отново получаваме описание на неговия характер: толкова бърз, че „не докосва земята“, той се втурва срещу овена „с гняв“, хвърля го на земята и го стъпква. Даниил 8:5-8. В Захария 6:2-3 се споменават четирите велики монархии, а третата, царството на Гърция, е сравнена с колесница с бели коне. Александър Велики, син на Филип II и Олимпия, е роден в Пела през 356 г. пр. Хр.; става цар на Македония след убийството на баща си през 336 г.; покорява гърците през 335 г.; побеждава персите, 334 г.; превзема Тир; завладява Сирия и Египет и основава Александрия 332 г.; побеждава Дарий през 331 г.; завладява Партия, Мидия, Бактрия и нахлува в Индия, 330-324 г., търси нови завоевания, но умира във Вавилон през 323 г. Тези дати показват бързината на неговите завоевания, съгласувайки се с горепосочените писания. Що се отнася до неговата жестокост, нека един пример е достатъчен: при превземането на Тир, който тогава е принадлежал на Персия, провокиран от дългата съпротива и доблестна защита, 8 000 от жителите са избити, 2 000 са разпънати на кръст: от останалите, освен тези, които са избягали по море, 30 000 са продадени в робство, царят и главните магистрати са пощадени, несъмнено като трофеи. Това е дело на „леопарда“ от Писанието. Докато обсажда Тир, Александър изпраща да поиска подчинението на юдеите; но му е казано, че те са верни васали на Дарий. След завладяването на Газа, завоевателят тръгва към Йерусалим. Първосвещеникът Ядуа, предупреден от Бога във видение, украсява града с гирлянди и излиза в одеждите си с другите свещеници и хората в бяло, за да посрещне царя. При вида им Александър е спрян, пада на земята и след това прегръща първосвещеника. В отговор на изумен придворен, Александър казва, че не се покланя на свещеника, а на името на неговата начелница, и обяснява, че е видял във видение фигура, приличаща на този свещеник, който му е казал да завладее Персия. Той дава на юдеите в Палестина, Мидия и Вавилония свободно ползване на техните закони и освобождаване от данъци през съботната година. Това е бърз очерк за това как пророчеството и историята се съгласуват. Гръцката империя по този начин е имала отношение към Божия древен народ, юдеите, и е образувала връзка във веригата от царства, докато самият Месия не се е появил и не е положил основите на Своето царство, което ще трае вечно.