Ангели

Думите malac ἄγγελος означават „вестител“.

1. Използва се за мистичното представяне на божественото присъствие, както в Битие 31:11-13. „Ангелът Божий“ говори на Яков, казвайки: „Аз съм Богът на Ветил.“ „Ангелът на Йехова“ говори на Агар и казва: „Ще умножа потомството ти твърде много, така че да не може да се преброи поради множеството.“ Битие 16:7-11. „Ангелът на Йехова“ говори на Авраам, казвайки: „В Себе Си се заклех,“ и т.н. Битие 22:11, 15,16. Трима „мъже“ се приближиха до шатрата на Авраам. Един каза, че Сара ще има син: на което Сара се засмя, и Йехова каза: „Защо се засмя Сара?“ Двама от тримата си тръгнаха и бяха наречени „ангели“ при портата на Содом, докато Йехова, третият, разговаряше с Авраам. Битие 18:1-33: срв. също Изход 3:2, 6-15; Числа 22:22-35. Яков, благославяйки синовете на Йосиф, каза: „Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови момчетата.“ Битие 48:16. Общоприето е, че в Стария Завет се е явявала втората личност от Троицата като човек. Без съмнение това е същият, който е наречен „могъщият ангел“ в Откровение 10:1-3.
2. Разумните духовни същества, които постоянно се споменават в Писанието като Божии вестители, както носещи добри вести, така и като изпълнители на Божиите присъди. Малко знаем за тяхната природа: „за ангелите казва: Който прави ангелите Си духове, и служителите Си пламък от огън,“ Евреи 1:7; а човекът е описан като малко по-нисш от ангелите. Псалм 8:5; Евреи 2:7. Очевидно има йерархия в ранга сред тях, описани като началства и власти, на които Христос като Човек сега е глава. Колосяни 2:10. Два пъти срещаме „архангел“: гласът на архангел ще съпътства грабването на църквата, 1 Солунци 4:16; и „Михаил архангелът“ се бори със Сатана за тялото на Моисей. Юда 9. Той с ангелите си ще се бие с дракона и неговите ангели и ще ги изхвърли от небето. Откровение 12:7-8. Гавриил е единственото друго име на ангел, разкрито ни: той се явява на Даниил, на Захария и на Мария: той каза, че стои в присъствието на Бога. Даниил 8:16; Даниил 9:21; Лука 1:19, 26. Въпреки че не сме наясно с присъствието на ангели, знаем, че те са служебни духове, изпратени да служат на тези, които ще наследят спасение, Евреи 1:14: срв. Псалм 34:7; и четем също, че те са служили на Господа, когато Той е бил тук. Матей 4:11; Марк 1:13; Лука 22:43. Има „мириади“ от тези ангели, Матей 26:53; Евреи 12:22; Откровение 5:11; и те са описани като „могъщи“, „свети“, „избрани“, 2 Солунци 1:7; Марк 8:38; 1 Тимотей 5:21: те не се женят, Марк 12:25. Не ни е казано кога са били създадени, но без съмнение те са споменати като „синовете Божии“, които са викали от радост, когато Бог е създал земята. Йов 38:4-7. Законът е даден чрез тяхното служение, Деяния 7:53; Галатяни 3:19; Псалм 68:17; и те са имали отношение към прогласяването на раждането на Спасителя, Лука 2:8-14; и са присъствали при възкресението. Матей 28:2; Йоан 20:12. Ангелите не са пазители на откровението и съветите на Бога. Те желаят да надникнат в нещата, засвидетелствани от Духа на Христос в пророците, и сега съобщени от апостолите със силата на същия Дух. 1 Петър 1:12. Бъдещият свят няма да бъде подчинен на тях, а на човека в лицето на Човешкия Син, Евреи 2:5-8; и светиите ще съдят ангели. 1 Коринтяни 6:3. Затова само фалшиво смирение би учило на поклонение на ангели. Колосяни 2:18. Когато Йоан падна да се поклони на ангела в Откровението, обзет от изумителните разкрити неща, той беше два пъти възпрян да се покланя на своя „съслужител“, както в Откровение 19:10; Откровение 22:9. В Псалм 8:5 думата е елохим, „Бог“: името на Бога е дадено на ангелите като Негови представители: срв. Псалм 82:6. В Псалм 68:17 е шинан „повторение“; чете се „дори хиляди по хиляди“. В Псалм 78:25 е аббир, „могъщ“: „всеки ядеше хляба на могъщите“ поле.
3. ПАДНАЛИ АНГЕЛИ. a. Четем за ангели, които „не запазиха своето първоначално състояние“, но напуснаха своето жилище и са държани във вечни вериги под мрак до съда на великия ден. Юда 6. Бог не пощади ангелите, които съгрешиха. 2 Петър 2:4. Естеството на техния грях може да бъде споменато в Битие 6:2. Тяхното наказание и това на Содом и Гомор е представено като предупреждение срещу плътски удоволствия и презрение към властта. 2 Петър 2:10; Юда 6-8. b. Освен горепосочените, които са държани във вериги, четем за ангели, свързани със Сатана. Големият дракон и неговите ангели ще бъдат покорени от Михаил и неговите ангели и ще бъдат изхвърлени от небето. Откровение 12:9. Огненото езеро, или Геена, е специално приготвено за дявола и неговите ангели, въпреки че, уви, и човекът ще бъде хвърлен там. Матей 25:41. Авадон или Аполион е името на „ангела на бездната“, Откровение 9:11, тоест „бездната“, а не ада, който, както се вижда по-горе, е мястото на наказание. Исая 14:12-16 и Езекиил 28:14-19 могат да хвърлят светлина върху падането на Сатана, но дали падането на тези, наречени „негови ангели“, е било причинено от същата причина и по същото време, не е разкрито. Писанието е съвсем ясно, че всички те ще бъдат победени и вечно наказани.
4. Терминът „ангел“ се използва метафорично за мистичен представител. Когато Петър беше освободен от затвора и почука на вратата, тези, които се молеха за неговото освобождение, казаха: „Това е неговият ангел.“ Деяния 12:15. Те предполагаха, че Петър все още е в затвора и че този на вратата е неговият представител, неговият дух, персонифициран, може би с много неясни идеи за това, което наистина са имали предвид. В Откровение 2, 3, обръщенията към седемте църкви са направени към ангела на всяка. Това означава духа и характера на събранието, персонифицирани в неговия мистичен представител, като всеки се различава от другите, според състоянието на събранието. Посланията, макар и адресирани до съществуващи по онова време църкви, без съмнение излагат състоянието на църквата в нейните различни фази от апостолските времена до пълното й отхвърляне като отговорен свидетел за Христос в края на диспенсацията.