Арета

Добродетелен

Общото название (като фараон за египетските царе) на арабските царе от северната част на Арабия. Заместникът на Аретас в Дамаск се опитал да арестува Павел. 2 Коринтяни 11:32. Този цар, който бил тъст на Ирод Антипа, воювал срещу него заради развода му с дъщеря му и го победил. На Вителий, управител на Сирия, било наредено да залови Аретас жив или мъртъв; но Тиберий умрял, преди това да бъде изпълнено. Калигула, който наследил империята, прогонил Антипа. Той направил някои промени на Изток и се предполага, че Дамаск е бил отделен от провинция Сирия и даден на Аретас.

Това е династичното име (арамейски Харетат) на няколко царе на набатейските араби, чиято столица е Петра (Села), и чийто език за писане и търговия е арамейски диалект, както се вижда от съществуващите надписи. (Кук, N. Semitic Inscr. стр. 214 и сл.). Първият от рода е споменат във 2 Макавеи 5:8; четвъртият (чието лично име е Еней) във 2 Коринтяни 11:32, където се казва, че неговият „етнарх“ е „пазил град Дамаск, за да хване“ св. Павел; но апостолът избягал. Това е било в рамките на три години след неговото обръщане (Галатяни 1:17 и сл., Деяния 9:23 и сл.). Тук има трудност, защото Дамаск обикновено е бил в римската провинция Сирия. Аретас III го е държал през 85 г. пр.н.е.; римските монети на Дамаск свършват през 34 г. сл.н.е. и започват отново през 62-63 г. сл.н.е. Предполага се, че набатейците са държали града през този интервал. Все пак преди смъртта на Тиберий (37 г. сл.н.е.) едва ли е имало някаква редовна окупация от тях, тъй като Вителий, пропретор на Сирия, е бил изпратен от този император да накаже Аретас IV за отмъщението, което последният е предприел срещу Ирод Антипа за развода с неговата сестра в полза на Иродиада. Затова се смята, че 37 г. сл.н.е. е най-ранната възможна дата за бягството на св. Павел; и това донякъде ще промени нашия възглед за Павловата хронология (виж статията Апостол Павел, § 4). Все пак намекът във 2 Коринтяни 11:32 и сл. не означава непременно нещо като постоянно владение на Дамаск от етнарха на Аретас. Временна окупация може да е настъпила по време на войната на Аретас срещу Ирод Антипа или след това; и би било неразумно да се изгражда каквато и да е хронологична теория върху този пасаж. Царуването на Аретас IV е продължило от 9 г. пр.н.е. до 40 г. сл.н.е.; надписи (в Ел-Хеджра) и монети са датирани в неговата 48-ма година (Кук, цит. съч.). А. Дж. Маклийн.