Алчност

В Библията алчността е престъпление. В Десетте заповеди тя е поставена под забрана заедно с убийството, прелюбодеянието, кражбата и клеветата (Изход 20:17, Второзаконие 5:21). Ахан е бил виновен за това престъпление и е бил убит с камъни (Исус Навин 7:16-26). Всяко споменаване на думата или явлението в Стария Завет е свързано със забрана или проклятие (Псалми 10:3; Псалми 119:36, Притчи 21:26; Притчи 28:16, Исая 57:17, Авакум 2:9). В Новия Завет прелюбодеянието и алчността обикновено се класифицират заедно (1 Коринтяни 5:11; 1 Коринтяни 6:9-10, Колосяни 3:5, 2 Петрово 2:14). Това съчетание на плътски грях и любов към парите вероятно се основава на авторитета на Исус (Марк 7:21-22). Исус и апостолите заявяват, че поклонникът на Бакхус, поклонникът на Венера и поклонникът на Мамон принадлежат към един и същ клас. Алчната алчност е също толкова несъвместима с духа на саможертва, преподаван в Новия Завет, колкото и егоистичното отдаване на пиене или по-грубото отдаване на порок. Библията поставя алчния човек в същата категория с убиеца и крадеца. Християнската църква трябва да изучи отново библейското учение относно алчността, както е намерено в Еремия 22:17, Михей 2:2, Лука 12:15, Римляни 7:7, Ефесяни 5:3; Ефесяни 5:6, 1 Тимотей 6:10, Евреи 13:5 и други пасажи. Никой алчен човек няма наследство в Божието царство. Д. А. Хейс.