Асаф размишляваше върху всички могъщи Божии дела в миналото и намираше утеха от това за настоящето. Заключението на неговите размишления беше, че той можеше да почива във вярната Божия грижа за Неговия народ. Бог ги водеше като грижовен Пастир и ги избавяше с Неговата мишца. Той го правеше посредством мъжете, които Той
Библията заявява: „Според заповедта на Господа те пътуваха.“ Те не знаеха пътя, но Бог знаеше – и Той беше с тях. Облакът, който почиваше над скинията, означаваше Неговото присъствие денем и нощем.
