Ти, Ти си достоен, Господи, На най-неуморна хвала; Агнецът, веднъж заклан, ще бъде обожаван През вечни дни.
Небесният свод ще звъни с хвала По-силно и още по-силно; Милиони светии ще пеят Твоето достойнство Всяко сърце, преклонено в поклонение.
Достоен! отново, отново – Ангели със светии се съединяват, Приписвайки на Агнеца, веднъж заклан, Мъдрост и божествена сила.
Приливът ще продължи да се търкаля, Този прилив на безкрайна хвала, Докато всяко създание пред Твоя трон Издигне гласа си в благословение.
О, Господи, радостната нова песен Е наша дори тук да пеем; С вярно сърце и радостен език Сега принасяме нашето поклонение.
„Достоен!“ отново викаме, „Достоен завинаги!“ И в Твоите нозе, о, Агнец, веднъж заклан, Ние се покланяме, ние обожаваме.
От Катрин Хелен фон Посек (1859-1953)
