Благодарност в Колосяни
„И тъй, както сте приели Христос Исус Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидани в Него, и утвърдени във вярата, както сте били научени, изобилствайки в нея с благодарност.“ — Колосяни 2:6-7 NKJV
По отношение на материалните неща, всички хора имат за какво да бъдат благодарни. Но след като всички наши материални благословения са преброени, християните могат да продължат да броят безценните, неизчислими и вечни благословения, за които могат да бъдат благодарни, които тези, които не познават Христос, просто не знаят. Горният стих ни напомня за някои от тях.
Първо и най-важно, нека благодарим, че „сме приели Христос“. Вечният Син на Бога ни беше даден (Исая 9:6), и по благодат Го приехме (Ефесяни 2:8). Докато Той беше даден като откуп за всички (1 Тимотей 2:6), някои Го отхвърлят. Но ние не сме, защото Той ни е избрал преди основаването на света (Ефесяни 1:4).
Второ, Този, когото приехме, е също „Исус Господ“. Можем да бъдем благодарни, че Той е както наш Спасител, така и наш Господ. Този, който ни спаси от бездната на ада, също ни направи царе и свещеници и граждани на небето (Откровение 1:6; Филипяни 3:20). Трето, можем да благодарим, че тъй като сме „вкоренени и назидани в Него“, нашата сила и посоката, в която да ходим, идват от Него.
Накрая, можем да „изобилстваме... с благодарност“, защото сме уверени, че нашето спасение е непоклатимо, неподвижно и вечно, изградено върху твърда основа (2 Тимотей 2:19, 1 Коринтяни 3:11). Когато става въпрос за благодарност, намираме ли се с всички хора, просто броейки нашите материални благословения, или се намираме с Павел, считайки всички неща за загуба в сравнение с благословенията, които имаме в Христос (Филипяни 3:7-8)?
