Може би за някои от нас трудността се крие тук: ние очакваме да реагираме на Божието провидение, но не и да действаме Божието провидение.
Някои от нас живеят така, сякаш провидението е нещо, на което само да реагираме. Чакаме ясна, провиденциална отворена врата и след това реагираме на това провидение, като минаваме през вратата. Но както видяхме, Бог е планирал някои врати да се отварят само когато ги бутаме. Той е планирал ние да действаме Неговото провидение.
Павел ни дава най-ясното библейско изражение на тази динамика във Филипяни 2:12-13:
„Изработвайте своето спасение със страх и трепет, защото Бог е Този, Който действа във вас, както да желаете, така и да действате за Неговото благоволение.“Забележете: Нашата работа не следва Божията работа. По-скоро нашата работа е едновременен ефект от Божията работа. Или както пише Джон Пайпър,
„Това, което Павел ясно показва тук, е колко пълно е призовано нашето собствено усилие. Ние не чакаме чудото; ние действаме чудото“ („Провидението , 652).
Понякога, разбира се, Бог благоволява да постави някое добро дело направо в скута ни. Може би някой наистина пита за надеждата, която е в нас, или трудният разговор, който трябва да проведем, се отваря лесно и естествено. В такива моменти ние наистина реагираме на Божието провидение. Но Бог може да бъде също толкова активен в нас, когато нашето усилие е напълно ангажирано: когато поканим съсед да изучаваме Библията заедно, или когато уговорим време и място за трудния разговор.
Не е нужно да чакаме нещо недвусмислено божествено, нещо безспорно провиденциално, преди да изработим спасението си във всякакъв вид послушание. Вместо това, трябва само да видим някое добро дело, да се доверим на Бога чрез искрена молитва, да работим усърдно в съзнателна зависимост от Него и след това, след като приключим, да се обърнем и да кажем с Павел,
Не аз, а Божията благодат, която е с мен (1 Коринтяни 15:10).
И така ние действаме Божието провидение.
Представете си добро
В Своето провидение Бог е приготвил добри дела, в които да ходим (Ефесяни 2:10). Но много от тях няма да дойдат, докато пасивно се носим под Божието провидение. Те ще дойдат при нас, вместо това, докато напрягаме обновените си умове, огъваме новородените си въображения и създаваме възможности във фабриката на новите си сърца – знаейки, че всяко добро решение е искра от Неговото провидение.
Така че огледайте се. Нищо в живота ви не е случайно. Вие сте това, което сте, където сте, заради всеобхватното Божие провидение. Той ви е дал каквито таланти имате, в Своята мъдрост, за такова време като това – така че да добавите щрих към платното пред вас, да издялате статуята, която виждате, да говорите и действате в драмата, в която сте, така че този свят да изглежда малко повече като произведението на изкуството, което Бог го изкупва да бъде.
Има съседи, с които да се сприятеляваме, деца, които да наставляваме, църкви, които да основаваме, центрове за кризисна бременност, на които да служим, и хиляди задачи на работните ни места, които да вършим с превъзходство и любов. И как ще разберем дали Бог, в Своето провидение, е отворил врата за някоя от тези възможности? Ще се молим и ще завъртим дръжката.
