Непокорни деца Част 2: Отблъснати
„Защото днес ме изгониха от участие в наследството на Господа.“ 1 Царе 26:19 NKJV
Като баща на пораснали деца, този стих става все по-смислен за мен. Повечето читатели познават семейство, където едно, няколко или всички деца са напуснали християнския път на своето възпитание. Без съмнение всички родители се борят в молитва за избора на пътища на децата си. Но как ние, като наблюдатели, реагираме на тези ситуации? Какви са нашите нагласи към тези деца и техните родители?
Знам, че горният абзац е подобен на началото на Част 1 от тази поредица. Това е така, защото трябва да се обърне внимание на друг проблем: Твърде много млади хора са напуснали църковното семейство и мястото му за поклонение, защото са били отблъснати. Някои възрастни може да не осъзнават защо спират да посещават местни църковни събирания, докато други може да обвиняват родителите за действията на децата си. Но в много случаи вината за този изход е на поколението на възрастните и твърде често на конкретни индивиди.
Може да има и други причини за тяхното напускане, но в Част 2 ще се съсредоточим върху следните възможности: лицемерие, легализъм, съсредоточаване върху маловажни неща, стрелба по ранените и хладност.
ЛИЦЕМЕРИЕ
Младите хора изглежда имат необикновена способност да откриват лицемерие. Те често отхвърлят ценностите на по-възрастните християни, които не живеят в съответствие с изповядваните си стандарти. Разгледайте само няколко от противоречията в живота на възрастното население на местните църкви днес:
Ние проповядваме, че трябва да „се обичаме един друг“ и да „се назидаваме“ един друг (Йоан 13:34; Римляни 14:19), но по-младото поколение наблюдава нашите препирни, вътрешни борби и омаловажаване на други християнски групи. Те стават свидетели на отказа ни да говорим с християни, които са напуснали нашите събирания. Те също така чуват нашите вредни клюки и унизителни забележки, които редовно си правим един на друг.
Стихът „Да не изоставяме събирането си заедно“ (Евреи 10:25) се прокламира, но не променя онези, които редовно пропускат събранията през седмицата и други срещи. Младите хора виждат, че ангажираността в общението намалява, а отворените домове и гостоприемството са изчезнали. Какво да мислят младите?
Ние изповядваме съгласие с библейския принцип, че „благочестието с доволство е голяма печалба“ (1 Тимотей 6:6), но юношите виждат възрастните да желаят повече стоки, по-големи къщи, по-добри коли и играчки за свободното време. Дали стремежът към святост е заменен от стремежа към материализъм?
Докато казваме, че „Бог не гледа на лице“ (Деяния 10:34), изглежда действаме обратното. Младите хора често са критикувани за външния си вид и поведение, докато неподходящото поведение, украса и бизнес практики на по-възрастните членове се пренебрегват. Този двоен стандарт е накарал някои млади хора да загубят интерес да бъдат част от двулична общност.
Къде е любовта, убеждението, живеенето на вярата, веднъж предадена ни (Юда 3)? Къде е единството на Духа в съюза на мира (Ефесяни 4:3)? Къде е грижата за другите вътре и извън вярата (Галатяни 5:13)? Нашите деца ни наблюдават и задават тези въпроси. Една празна изповед без реалността на радостен християнски живот не привлича младите, а ги отблъсква. Видели ли са те надписа на стената? „Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен“ (Даниил 5:27).
Лицемерието е още по-очевидно, когато казваме, че „ходим в истината“ (3 Йоан 3-4) с по-високо ниво на ангажираност, учене и близост до Господа, отколкото други местни църкви и деноминации. Това „надуто“ отношение на „по-свят от теб“ се възприема от младите хора като духовна гордост (1 Коринтяни 4:6).
ЛЕГАЛИЗЪМ
Неправилното прилагане на Писанието заради контрол или заради привидност на по-голяма святост от другите е наранило много млади хора. Често строги принципи се прилагат към ситуации, където трябва да се обмисли по-благодатно приложение. Упоритостта и личните приоритети лесно могат да заменят божественото ръководство на Светия Дух. Личните пристрастия на индивидите водят до създаване на „закони“, а изискванията за стриктно спазване на неписани кодекси могат да дадат форма на благочестие без силата на подходящата християнска свобода (Галатяни 5:1,13). Тези неблагоразумия, когато се наблюдават от по-младото поколение, често водят до разочарование и до напускане на църквата на младостта.
АКЦЕНТИРАНЕ ВЪРХУ МАЛОВАЖНИТЕ НЕЩА
Принципът, че „всяко дърво се познава по собствения си плод“ (Лука 6:44), може да бъде неправилно приложен към много от нашите млади възрастни. Често съдим техните бунтовнически действия (татуировки, пиърсинги, облекло, коса и т.н.) като покварени плодове и ги осъждаме, без наистина да наблюдаваме техните по-сериозни действия и истински характер. Външният вид зрели плодове ли са или просто юношеска кора? Младите хора се отблъскват от по-възрастни вярващи, които не могат да погледнат отвъд тези външни неща и които отказват да им дадат шанс да пъпкуват, цъфтят и в крайна сметка да покажат истинските плодове на своята вяра.
СТРЕЛБА ПО РАНЕНИТЕ
„Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината и някой го обърне, нека знае, че който обърне грешник от заблудата на пътя му, ще спаси душа от смърт и ще покрие множество грехове“ (Яков 5:19-20).
Когато един християнин живее в грях, тази ситуация трябва да бъде адекватно разрешена (1 Коринтяни 5:7,11). Въпреки това, ако някой падне в изкушение, правилното действие може да не е отлъчване и остракизъм, а специална помощ за възстановяване на падналия (Галатяни 6:1). Твърде често е по-лесно да изгониш някого, отколкото да върнеш заблудената овца обратно в стадото. Младите хора виждат това сурово отношение и липса на състрадание и съдят извършителите като свещеника и левита, а не като Добрия самарянин (Лука 10:33-35). Ранените и болните не получават помощ, когато са отблъснати от хана (местната църква), където може да им бъде предоставена лечебна грижа с любов (Юда 20-23).
ХЛАДНОСТ
В посланието Си до Лаодикийската църква (Откровение 3:16) Исус заяви, че поради хладното състояние на християнското свидетелство, Той ще ги изплюе от устата Си. Това е описание на общото състояние на Църквата днес, особено в западния свят! Къде е нашата отдаденост на Господа? Къде е нашата посветеност да живеем според Божието Слово (Яков 1:22)? Дали пазаруването, спортът и други светски занимания са заменили посещението на църква? Къде е нашата ревност за Евангелието? Местната църква е хладка и нашите млади хора го знаят.
КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ?
Лицемерието, легализмът, акцентирането върху маловажни неща, стрелбата по ранените, хладността и други проблеми са отблъснали много от онези, които Господ обича. Някои са отишли в други общности или в света и далеч от християнско влияние. Какво можем да направим за тези деца?
- Можем да паднем на колене, изповядвайки пред Господа, че в нашето печално състояние сме се провалили (Ездра 9:6-7) и сме обидили и отблъснали онези, които Той обича. „Днес ме изгониха от участие в наследството на Господа“ (1 Царе 26:19).
- Можем да изследваме себе си, използвайки микроскопа на 1 Коринтяни 13. Каква е „моята“ роля в проблема, който е причинил обида на тези млади хора?
„Който съблазни един от тези малки, които вярват в Мене, по-добре би било за него да му се окачи воденичен камък на шията и да бъде удавен в дълбините на морето“ (Матей 18:6).
- Можем да помолим Господа да ни промени там, където се нуждаем от поправка.
„Кой може да разбере грешките си? Очисти ме от тайни грешки“ (Псалм 19:12).
Обикновено не виждаме къде може да сме били част от проблема.
„Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек“ (2 Царе 12:7).
- Можем с любов да потърсим онези, които са били обидени или отблъснати, и да търсим начини да ги върнем.
„Ако човек има сто овце и една от тях се заблуди, няма ли той... да отиде в планините да търси заблудената?“ (Матей 18:12).
- В смирението на изповедта можем да поискаме прошка от обидения(те).
„Изповядвайте греховете си един на друг и се молете един за друг, за да оздравеете“ (Яков 5:16).
- От по-голямо значение е да „се молим непрестанно“ (1 Солунци 5:17) за онези, които сме наранили. Молете се за тях и молете Господа да ги приближи до Себе Си за Негова слава и за тяхно благословение.
„Той възстановява душата ми; Той ме води по пътищата на правдата заради името Си“ (Псалм 23:3).
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН КОМЕНТАР
Може да е уместно да се отбележи, че младите хора все още са отговорни за собствените си действия, въпреки че може да казват, че са били отблъснати от недостатъците на по-старите поколения. Всички трябва да дадат сметка пред Господа за своето поведение.
Тези забележки не са написани, за да оправдаят поведението на никого, който е напуснал стадото, а за да насърчат изповедта и помирението от двете страни, където е необходимо и възможно. Нека всички бъдем насърчени смирено да отворим сърцата си пред Господа в молитва за изцеление, за себе си и за онези, които са били отблъснати.
„Съгрешихме... като се отклонихме от Твоите заповеди и Твоите съдби“ (Даниил 9:5).
Следващия месец ще завършим това изследване, като разгледаме родителската отговорност.
