Духовните нужди на другите
Рекламите докосват сърцата ни с призиви да осигурим финансово организации, които помагат на бездомните и бедните, на неизлечимо болните и страдащите, на жертвите и гладните. Такива нужди са болезнено очевидни. Сериозни страдания и борби преживяват толкова много хора, и сълзи за тях могат да се появят в очите ни. Ние се грижим за това, през което преминават хората в този свят, но какво да кажем за следващия?
Днес прочетох Откровение 20. В края на главата пише: „И видях мъртвите, малки и големи, стоящи пред Бога; и книги се отвориха. И друга книга се отвори, която е Книгата на живота... всеки, който не беше намерен записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро“ (ст. 12,15 NKJV). Книгата на живота изброява имената на спасените. Огненото езеро е присъдата за всеки, който отказва спасение чрез Исус Христос. Това осъждане е вечно – пълно разделение, голямо страдание и дълбока скръб (виж Матей 8:12). Колко по-сериозно е това от физическите проблеми, които докосват сърцата ни!
Грижим ли се толкова за духовното благосъстояние на мъже, жени и деца, колкото за техните физически ситуации? В светлината на Писанието признаваме, че нашите сърца и умове често не достигат в такива неща. Един Човек ходеше в този свят в съвършенство – Господ Исус Христос. Той се занимаваше с духовните и физическите нужди на хората. И двете бяха важни за Него, защото Неговото „наслаждение беше със синовете човешки“ (Притчи 8:31).
Нека търсим сърце – изпълнено с Христос – за другите. Четенето и подчинението на Божието Слово, което говори за Господ Исус от корица до корица, ще постигне това в нас. Евангелист Филип, както ще видим в нашите Основни статии, е даден от Бога пример за този характер. Нека и ние „вършим делото на евангелист“ (2 Тимотей 4:5) в областите, където Господ ни е поставил.
