В свободното общество религиозният живот предлага възможности. Както във всеки модерен супермаркет, западният клиент може да избере своята марка „вяра“ и степента, до която е готов да се придържа към нея. Докато вярваме, че никой човек не достига до истинска вяра, освен ако Светият Дух не работи в сърцето му, наблюдавайки евангелизационните методи на Павел, научаваме, че има и интелектуален елемент в обръщането: „Той обясняваше и прогласяваше... и се опитваше да ги убеди за Исус“ (Деяния 28:23 NIV).
Обръщането към Христос има морални и житейски последици. В своята защита пред цар Агрипа, Павел заяви: „Аз проповядвам, че те трябва да се покаят и да се обърнат към Бога и да докажат покаянието си с делата си“ (Деяния 26:20). Невъзможно е да се предадеш на Христос и след това просто да живееш добър живот като всички останали. Християнските инженери, учители, медицински сестри, бизнесмени, домакини, готвачи, търговци и т.н. трябва да бъдат различни. Но по какъв начин различни?
След като един новообърнат се присъедини към християнската общност, той търси модели на духовност. Как Христос очаква от него да живее новата си вяра? С течение на времето новият вярващ обикновено ще стане като тези около него. Ще бъде ли материалистичен вярващ? Плътски, търсещ забавления светец? Ще бъде ли мързелив или бдителен? Ще развие ли евангелизаторски или отбранителен начин на мислене? Ще се наслади ли някога на истинско общение с Христос? Или ще прекара живота си, тичайки от една религиозна дейност към друга, търсейки възхищението на събратята си светии? При избор, нашата покварена греховна природа естествено ни накланя към пороците.
В Новия завет намираме трима мъже на име Анания. Те са били съвременници. Всеки, по свои собствени причини, е избрал вяра в Бога пред това да бъде атеист. Всеки е проявил лична жертва, докато е живял в своята богобоязлива общност. И все пак, всеки е показал различен подход към духовността. Намираме тези трима мъже в книгата Деяния.
Анания: Повърхностният търсач на одобрение
Първият Анания се появява в Деяния 5. Той е богат човек, който заедно със съпругата си Сапфира се присъединява към ранната църква в много вълнуващо време. Имало е известно преследване, но е имало и голяма смелост, сплотеност и доказателства за Божието присъствие сред тях. Можете ли да си представите да сте в църква, където „никой не твърдеше, че някое от притежанията му е негово, но те споделяха всичко“ (Деяния 4:32)?
В края на тийнейджърските си години прочетох романа „Изход“ от Леон Урис. Сред други неща, той описваше формирането на първия кибуц. Младежкото ми въображение беше вдъхновено от идеята да живея в общност без частна собственост, споделяйки всичко. На следващата ваканция пътувах от Лондон до Израел, за да доброволствам шест седмици в кибуц. Беше забавно, но разочароващо, тъй като някои членове на кибуца имаха частни банкови сметки.
Степента на интегриран живот сред ранните християни не е била просто продукт на нужда или социално инженерство. Тя е била доказателство, че Бог преобразява покварени човешки сърца. Апостол Йоан определя това качество на взаимоотношенията като доказателство за това, че си истински ученик на Исус Христос (Йоан 13:35) и дори като тест за новорождение (1 Йоан 3:14).
Един ден „Йосиф... продаде нива, която притежаваше, и донесе парите и ги сложи в краката на апостолите“ (Деяния 4:36-37). Анания забеляза, че неговата щедрост създаде добро чувство в християнската общност. Чуха се много благодарни и възхитени коментари. Такова беше въздействието на начина на живот на Йосиф, че апостолите промениха името му на Варнава, което означава „Син на утехата“. Във Варнава Анания намери добър модел на духовност, който да следва. Въпреки това, съществува опасност да се следват добри външни поведенчески прояви, без да се притежава необходимата вътрешна реалност.
Ние, хората, сме странни: имаме способността да дадем всичко, което притежаваме, на бедните и да предадем тялото си на пламъците – по грешни причини (1 Коринтяни 13:3)! Това жертвено даване без искрено сърце води до разочарование и горчивина. Хората не са толкова благодарни. Тези, които дават и служат, очаквайки човешка похвала, рано или късно се нараняват и обезсърчават. Може дори да доведе до гняв и депресия. Анания желаеше популярността на Варнава. Той копнееше за възхищението на Божия народ. Но в сърцето му имаше сериозна незавършена работа.
За да следваме Божиите хора, трябва да имаме тяхното преобразено сърце. Даваме ли и работим ли усърдно, очаквайки да чуем „добре свършена работа“ от събратята си светии? Загрижени ли сме за нашето „положение“ в християнската общност? В някои общности трябва да говорим на езици, за да бъдем смятани за духовни. В други се нуждаем от костюм и вратовръзка или определен молитвен речник, за да бъдем смятани за духовни. Стремежът към човешко одобрение в крайна сметка ще ни принуди да се преструваме, да лъжем, да бъдем това, което не сме.
Едно от многото благословения на брачния живот е да имаме до себе си втора съвест, която не може да бъде манипулирана от безкрайни умствени аргументи. Идеята на Сапфира ли беше или на Анания да измамят апостолите? Деяния 5:2 намеква, че може би Анания е бил този, който първоначално е предложил измамата. Краят би бил толкова различен, ако Сапфира беше казала: „Анания, ти си много щедър човек. Нека продадем парцела земя и да дадем половината на апостолите, а другата половина да инвестираме в акции и дялове за нашия пенсионен план. И нека бъдем открити за това!“
Това последно изречение би направило разликата между живота и смъртта. Съпругата играе ключова роля в съвестта на съпруга си. Тя трябва да говори с любов и да не позволява на съпруга си да се отклонява към лицемерие. Тя го познава по-добре от всеки друг и Господ я държи отговорна за нейните съгласувани действия.
Казвано е, че представата, която другите имат за нашата благочестивост, обикновено надхвърля реалността. Разликата между това, което сме, и това, което трябва или бихме искали да бъдем, понякога е депресираща. Името Анания означава „Бог е милостив“. Господ знае нашите недостатъци. Той е много наясно с пропастта между нашето библейско знание и нашия начин на живот, между нашите думи и дела. Но Той винаги е милостив. Ако Господ би убивал непоследователни християни днес, кой от нас би бил жив? Нека оставим настрана загрижеността си за външния вид и да работим върху реалността. Честността и прозрачността са два важни елемента в духовното пътуване.
Анания: Послушният поемащ рискове
В Деяния 9 намираме нашия втори Анания, обърнат евреин, който живеел извън Израел в големия град Дамаск. По-късно Павел го описва като „благочестив спазващ Закона и високо уважаван от всички евреи, живеещи там“ (Деяния 22:12). Може би това се отнася до живота му преди обръщането. Ако все още спазваше Закона, бихме могли да заключим, че той е бил новообърнат към християнството. Но неговото обръщане е било истинско, тъй като е бил наречен „ученик“ и е бил преследван заради новооткритата си вяра (Деяния 9:10). Дълбочината на характера на този Анания далеч надхвърля предишния. Очевидно е, че Господ Исус Христос е завладял душата на този човек.
Ставайки християнин, Анания знаеше, че вече не е свободен агент, способен да прави каквото си иска. Сега той беше слуга на Христос. Въпреки че изразяваше съмнения относно личната си сигурност, той винаги наричаше Исус „Господ“ (Деяния 9:10,13,17). Приемливо е да изразяваме страховете и съмненията си пред Господа. Дева Мария направи това (Лука 1:34). Някои предпочитат интелигентно послушание, други сляпо послушание. Но ключът е послушанието. Не става въпрос само за използване на думата „Господ“, когато се молим или говорим, а по-скоро за щастливо подчинение на Неговите права в нашия живот.
В тази история има много показателен детайл. Савел беше в Дамаск – сляп, объркан и молещ се. Тогава Господ му даде видение: той видя „човек на име Анания да дойде и да положи ръце върху него, за да възстанови зрението му“ (Деяния 9:12). След това Господ даде второ „аудио-визуално“ послание, в което информира Анания за видението на Савел. Удивителното е, че видението на Савел дойде преди видението на Анания. Господ имаше такова доверие в послушанието на Анания, че включи името му във видението на Савел, преди дори да говори с него.
Разбирането на Анания за Господство се беше развило в послушание. Господ можеше да разчита на него. Може ли Господ да ни включи по име във видение на някой друг? Може ли Господ да разчита на нас да слушаме и да се покоряваме? Или нашето послушание зависи от това какво правят другите, дали ни харесва предложението, дали някога е било правено преди, или ако сме съгласни? Господ очакваше Анания да рискува своето благополучие и репутация. От него се искаше да направи нещо рисковано и неудобно.
Подобен модел на видения се появява в Деяния 10, в което намираме първото видение на Корнилий, в което се споменава името на Петър, а след това и собственото видение на Петър. Въпреки че наставленията на Господа противоречаха на естествените инстинкти на Петър, на неговите религиозни чувства и традиции, Петър рискува репутацията си и се покори. Господ знаеше, че може да разчита и на Петър. Послушанието, подобно на вярата, става по-силно с употреба: „Който може да бъде доверен с много малко, може да бъде доверен и с много“ (Лука 16:10).
Анания беше изложен на риск по пътя на послушанието. Няма нищо духовно в риска. Всъщност, различните личности се чувстват различно по отношение на поемането на риск. Добродетелта не е в риска, а в послушанието. Но обикновено послушанието изисква вяра, а вярата включва риск. Кога Господ води Своите слуги? Господ имаше няколко думи за Савел по пътя към Дамаск, но по-пълно ръководство последва по-късно. Молитвеното отношение на Савел вероятно го постави в състояние да получи видение от Господа. Господ също даде видение на Петър. Какво правеше той, когато видя видението? „Петър се качи на покрива да се моли“ (Деяния 10:9).
Ако искаме ръководство от Господа, и ние трябва да се молим. Как иначе Господ може да положи на сърцето ни нуждата да посетим болните или да наставляваме нов вярващ? Нуждаем се от тишина в Неговото присъствие. Желаем ли да бъдем използвани от Господа в някаква църковна работа? Нуждаем се от тишина в Неговото присъствие. Желаем ли ръководство за важно решение? Господ копнее да води, но ние трябва да бъдем спокойни в Неговото присъствие.
След като Анания предаде посланието си на Савел, той се върна в неизвестност. Подобно на Йоан Кръстител, той се покори и след това изчезна. Нуждите са големи и не можем да направим всичко, но всеки от нас е призован от Бога да направи нещо. Нека послушно да направим нашата малка част, преди и ние да „изчезнем“.
„Третият Анания“ ще бъде разгледан в тази колона следващия месец.
