Израел беше под напрежение. Отново бяха нападнати от врагове, този път от Явин, цар на ханаанците, и неговия военачалник Сисара.
След като Бог даде победа на Израел, Девора – пророчицата и съдийка – и Варак изпяха песен. В нея те описаха начините, по които племената на Израел бяха отговорили на призива да се присъединят към битката. Някои се бяха включили в битката, други бяха отказали.
Галаад беше направил последното. Това име на регион тук се отнася до племето Гад, живеещо там, и полуплемето Манасия, които бяха останали на изток от река Йордан, когато земята Ханаан беше завладяна. Дори тогава те не бяха показали достатъчно ангажираност и интерес да завладеят наследството си в Обетованата земя. А сега? Те си почиваха отвъд Йордан. Това беше мързелива почивка, отказ да се бият. Не искаха да бъдат обезпокоявани.
Племето Дан остана на кораби. Той се беше присъединил към другите племена в земята Ханаан, но не беше победил враговете на своята племенна територия. Вместо това, той беше позволил на аморейците да го изгонят в планините (Съд. 1:34). Данитите не знаеха как да използват Божията сила и затова дори сега се оттеглиха обратно към корабите си, вместо да се бият.
Асир имаше жилищна зона на Средиземно море, атрактивно разположена по отношение на пейзажа и благоприятна за търговия с кораби. И така трябваше да остане според техните желания. Това племе „остана при своите заливи“.
Всички четири и половина племена бяха безполезни за интересите на Бога и нуждите на Неговия народ. Юда в писмото си, от друга страна, не дава извинение, когато ни призовава „усърдно да се борим за вярата, която веднъж завинаги бе предадена на светиите“ (Юда 3). Чуваме ли и отговаряме ли на призива, или предпочитаме своето удобство и почивка?
