ВЪПРОС:
Какво е апостол? Как апостолите се различават от учениците? Как и кога апостолите от Новия завет станаха апостоли? Ами Павел? Имаме ли апостоли днес?
ОТГОВОР:
В Лука 6:12-16 четем, че след нощ, прекарана в молитва, Исус „повика учениците Си при Себе Си; и от тях избра дванадесет, които нарече и апостоли.“ След това са назовани Дванадесетте. Марк 3:13-19, коментирайки същия случай, дава представа за това, което отличава учениците от апостолите. Дванадесетте бяха назначени „за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, и да имат власт да изцеляват болести и да изгонват демони.“
Последователите на религиозен водач или учител са наричани негови ученици. В началото на Своето публично служение Исус имаше много такива ученици. Те Го следваха, за да се учат от Него. Някои от тези, които следваха Исус, наистина се интересуваха от това, което Той преподаваше. Други Го следваха от любопитство, надявайки се да видят чудо (Йоан 6:2). Трети Го следваха заради храната, която Той им осигуряваше (6:26). Въпреки това, когато Той каза неща, които не им харесваха или не разбираха, четем следното: „Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудна е тази дума; кой може да я разбере?“ и „оттогава мнозина от учениците Му... не ходеха вече с Него“ (6:60,66).
Дванадесетте апостоли
често са наричани просто „Дванадесетте.“ Когато мнозина бяха напуснали Исус, Той се обърна към Дванадесетте и попита дали и те искат да си отидат. Симон Петър даде прекрасен отговор от името на групата, без да знае, че един от тях ще предаде Господа: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот. И ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Йоан 6:67-71). Тези дванадесет останаха с Исус, докато Юда не Го предаде и Той не беше арестуван. Тогава всички Го изоставиха и избягаха, Петър дори Го отрече три пъти.
След като Юда отне живота си и Господ възкръсна и се върна на небето, Петър посочи, че според пророчеството мястото на Юда трябва да бъде заето. Матия, който ги беше придружавал по време на Христовото служение, беше избран да заеме това място. По-късно Господ добави и Савел от Тарс, когото познаваме като Павел, към редиците на апостолите (Деяния 26:16). Но Павел, винаги отделен от Дванадесетте, беше признат от тях, че има свое собствено специално служение към езичниците (Галатяни 2:9), като тяхното служение беше към евреите. Варнава, който известно време работеше с Павел, също веднъж е назован апостол (Деяния 14:14).
В Деяния 1:22 виждаме, че специалната мисия на апостолите е била да бъдат свидетели на Христовото възкресение. За да бъде свидетел на Неговото възкресение, апостолът е трябвало да е видял Господа (1 Коринтяни 9:1). Това, разбира се, изключва идеята за библейски апостоли днес. Също така, Ефесяни 2:20 посочва, че Църквата е „съградена върху основата на апостолите и пророците, като Сам Исус Христос е главният крайъгълен камък.“ Апостолите и пророците са били специален дар от възнесения Христос за Църквата в най-ранните ѝ етапи. Пророците, споменати в Ефесяни 2:11-16, са новозаветни пророци, защото Църквата е била тайна, неразкрита в старозаветни времена.
Основата на Църквата
е положена веднъж завинаги. Бог гради върху тази основа, но не продължава да полага основа, след като надстройката е издигната. Писанията на апостолите и пророците в Новия завет са основополагащи за Църквата, докато тя е тук на земята. За съжаление, мнозина не градят върху тях, а подобно на Еровоам в Стария завет (3 Царе 12:25-33), се стремят да градят по свои собствени измислени модели, които обикновено са имитация до известна степен на това, което е от Бога.
