УЧЕНЕ ОТ Проповедта на планината
Проповедта на планината, намираща се в Матей 5-7, съдържа огромна колекция от практични учения, свързани със стандарта на живот, който Господ Исус очаква от Своите последователи. Матей 5 започва с Исус, който дава Своите правила за християнски живот. Докато наблизо имаше „множества“, които можеха да чуят какво казва Той, това учение беше особено насочено към Неговите ученици. Една от причините, поради които Той се позоваваше на толкова много аспекти от живота във връзка с практиките на Закона, беше, че Той се противопоставяше на лицемерието на фарисеите и садукеите. Тези религиозни водачи не само не успяха честно да практикуват Закона, но и добавяха към него и отнемаха от него, пропускайки изцяло духовното значение на неговото приложение. За тях Исус по-късно каза: „Вие грешите, защото не познавате Писанията, нито Божията сила“ (Матей 22:29 NIV).
Тъй като Евангелието на Матей е било насочено към евреите и към бъдещата епоха на царството, някои вярват, че Неговите учения не се отнасят за епохата на Църквата. Въпреки че е вярно, че в бъдещото царство по-високите стандарти на Господа ще бъдат в сила, Църквата сега е под Христос като нейна Глава и Неговите заповеди за учениците се отнасят еднакво и за нас днес. „Цялото Писание е боговдъхновено и е полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек съвършен, напълно приготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16-17).
Проповедта на планината засяга много аспекти от живота – убийство, прелюбодеяние, развод, клетви, отмъщение, любов към другите, истинско поклонение, молитва и пост. Той учи, че коренът на греха започва в сърцето, преди да се развие в греховен акт. „Това, което излиза от вас, е това, което ви осквернява. Защото отвътре, от сърцата ви излизат зли мисли, сексуална неморалност, кражба, убийство, прелюбодеяние, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, арогантност и глупост. Всички тези злини идват отвътре и ви оскверняват“ (Марк 7:20-23). Как можем да преодолеем тези греховни желания? Като ги съдим пред Господа и съзнателно насочваме мислите си към това, което е свято и чисто: „Всичко, което е истинно, всичко, което е почтено, всичко, което е праведно, всичко, което е чисто, всичко, което е любезно, всичко, което е похвално – ако има някакво съвършенство или нещо достойно за похвала – мислете за такива неща“ (Филипяни 4:8). Когато дойдат изпитания или изкушения, помнете това обещание: „Никакво изкушение не ви е постигнало, освен човешко; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изкушени повече, отколкото можете да понесете, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, за да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).
Духът на Закона
Следващите стихове от Матей 5 ни дават някои примери за това как Господ цитира тълкувания на Закона, дадени от религиозните водачи, и след това добавя към тях духа на Закона.
- 5:21: „Чули сте, че е било казано... отдавна: „Не убивай, и който убие, ще бъде подсъдим.“ Но Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат или сестра, ще бъде подсъдим.“
- 5:27-28: „Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“ Но Аз ви казвам, че всеки, който погледне жена с похот, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“
- 5:31-32: „Казано е: „Който се разведе с жена си, трябва да й даде разводно писмо.“ Но Аз ви казвам, че всеки, който се разведе с жена си, освен поради брачна невярност, я кара да стане прелюбодейка.“
- 5:38-39: „Чули сте, че е било казано: „Око за око, и зъб за зъб.“ Но Аз ви казвам, не се противете на зъл човек. Ако някой те удари по дясната буза, обърни му и другата.“
- 5:43-44: „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си и мрази врага си.“ Но Аз ви казвам: Обичайте враговете си и се молете за тези, които ви преследват.“
- Евреите никога не можеха да спазват Закона, нито пък ние можем със собствени сили. Можем да достигнем този стандарт само чрез силата на Светия Дух, който обитава вярващите: „Затова казвам: живейте по Духа, и няма да угаждате на желанията на греховната природа. Защото греховната природа желае това, което е противно на Духа, а Духът – това, което е противно на греховната природа. Те са в конфликт помежду си, така че да не правите това, което искате. Но ако сте водени от Духа, вие не сте под Закона“ (Галатяни 5:16-18). Като приемаме високите стандарти, които Господ илюстрира в Проповедта на планината, и като се стремим да ги практикуваме, ние даваме доказателство, че сме истински ученици на Господ Исус.
След като Господ преподава „Блаженствата“ (Матей 5:1-12), или „божествените благословения“, Той засяга важността на свидетелството на Своите ученици.
Сол и светлина – 5:13-16
Солта се използва за предотвратяване на разваляне. Исус каза: „Вие сте солта на земята. Но ако солта загуби солеността си, как може да бъде отново солена? Тя вече не е добра за нищо, освен да бъде изхвърлена и стъпкана“ (5:13). Той използва тази метафора за солта, за да покаже на учениците, че животът им трябва да има положителен ефект върху света. Сол се втриваше в месото, за да го запази и предотврати разваляне. Когато един ученик живее чист и праведен живот, неговият пример трябва да възпира злодеянията на хората около него.
Разгледайте тези примери за сол в света: влиянието на Уилям Уилбърфорс като християнски политик доведе до освобождаването на робите в Англия; вярата на Джордж Мюлер го накара да се грижи за хиляди английски сираци; Флорънс Найтингейл, „Дамата с лампата“, каза, че е получила „християнско призвание“ да промени хода на сестринството. Може да не повлияем на света, както тези християни, но трябва да попитаме: „Какъв ефект имам върху хората около мен?“
Исус също така сравни живота на християнина с това да бъде светлина в тъмен свят: „Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се скрие. Нито пък хората запалват лампа и я поставят под съд. Вместо това я поставят на светилника, и тя свети на всички в къщата. По същия начин, нека вашата светлина свети пред хората, за да видят вашите добри дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (5:14-16).
Тази илюстрация е лесна за разбиране, когато мислим за тъмнината на греха, която ни заобикаля. Трябва само да прочетем вестника, за да видим ефекта на злото, което изглежда се влошава всеки ден. Когато живеех в Колумбия, Южна Америка, ако отидех в кухнята през нощта и запалех светлината, хлебарките щяха да се разбягат във всички посоки. Дали нашата „светлина“ кара тези със зли намерения да бягат? Идването на Исус донесе светлина в света. Той каза: „Светлината дойде в света, но хората обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли“ (Йоан 3:19). Трябва да отразяваме Неговата светлина в нашия свят: „Всеки, който върши зло, мрази светлината и не идва към светлината, за да не бъдат изобличени делата му. Но който живее според истината, идва към светлината, за да се види ясно, че делата му са извършени чрез Бога“ (Йоан 3:20-21).
Когато светлината изобличава грешниците за това, което са, и те се обръщат към Исус за прошка и спасение, те започват нов живот, който се наслаждава на светлината. След това те се присъединяват към всички християни и стават „избран народ, царско свещенство, свят народ, народ, принадлежащ на Бога, за да възвестяваме хваленията на Този, Който ни е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина“ (1 Петър 2:9).
Тъмнина, липса на светлина
Бях в пещера, когато екскурзоводът изгаси всички светлини. Беше много тъмно! Тогава той запали кибрит и тази малка светлина донесе утеха на всички туристи и доказа, че тъмнината е липса на светлина. Дори малка светлина на тъмно място бързо се вижда. Трябва да оставим светлината си да свети, като живеем християнски живот без лицемерие и показваме плода на Духа в нашето ходене (Галатяни 5:22-23). Може да е само малка светлина, но тя може да донесе утеха на страхливите, посока на „слепите“ и напътствие, за да помогне на грешника да намери Този, Който е светлината.
Докато следваме Господа, откриваме, че Той не само осветява пътя ни, но и ни показва как да живеем по начин, който Му е угоден. Той каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12). Може да не сме ослепителни светлини, но дори малките, не скрити под съд, ще ни позволят да оставим Божията светлина да свети в живота ни. „Защото Бог, Който каза: „Нека светлина да изгрее от тъмнината“, направи Своята светлина да свети в сърцата ни, за да ни даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Христос. Но ние имаме това съкровище в глинени съдове, за да покажем, че тази превъзхождаща сила е от Бога, а не от нас“ (2 Коринтяни 4:6-7).
Матей 5:16 казва следното: „По същия начин, нека вашата светлина свети пред хората, за да видят вашите добри дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ Добрите дела, споменати тук, не са дела за придобиване на спасение. Някой, който не е новороден, е в тъмнина и не може да направи нищо, за да се добере до светлината. Богът на този век ще се опита да го обърка, като го накара да мисли, че може да придобие спасение, като върши добри дела, като е религиозен или като помага на бедните. „Богът на този век е заслепил умовете на невярващите, така че те да не могат да видят светлината на евангелието на славата на Христос, Който е образът на Бога“ (2 Коринтяни 4:4). Добрите дела ще произлязат само от идването в светлината и развиването на лична връзка с Исус като Спасител и Господ. Той дава уверение за нов живот: „Ако някой е в Христос, той е ново създание; старото е отминало, новото е дошло!“ (2 Коринтяни 5:17).
Ефесяни 2:8-10 ни казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра – и това не е от вас, то е дар от Бога – не чрез дела, за да не може никой да се хвали. Защото ние сме Божие творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог е приготвил предварително за нас да вършим.“ Резултатът от връзката с живия Бог е желание да служим на Господа и на ближния си, докато следваме Неговия пример. „За това сте призовани, защото и Христос пострада за вас, оставяйки ви пример, за да следвате по Неговите стъпки“ (1 Петър 2:21).
Светят ли нашите светлини?
Ние ли сме светлина в този тъмен свят? Свидетелства ли животът ни за това, което Господ е направил за нас? В Проповедта на планината Господ каза, че нашата светлина трябва да бъде поставена на светилник, за да дава светлина на всички. Сериозно ли Го приемаме? Нека започнем да светим днес, за да бъдат привлечени другите към Неговата светлина.
